Искам само да вметна, че миналия път ('37) направихме ебаси загрявката, като ни ръководеше първото треньорче - втората след онази с лицевите опори; само ще ви кажа, че направихме общо пет серии по десет лицеви опори и веднага след това десет високи подскока на едно място, възможно най-бързо и това покрай много упражнения и удари във въздуха. А?
:))))
П. П. Пропуснах да кажа и за спринтовете :)))
Иначе тогава - '38 - в понеделник, бях сам на тренировката - без Бохо, Бра'чеда или Гошко. Справям се.
вторник, 30 ноември 2010 г.
събота, 27 ноември 2010 г.
събота, 20 ноември 2010 г.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Тридесети път
ЧАКАЙ, РЕДАКТИРА СЕ :)
Ами това беше, скъпи приятели, най-важното свърши. Най-важното винаги е в началото и бързо се променя. Най-важното винаги включва много детайли и подробности, а цаката е в нюансите и оттенъците.
Играхме бокс с приятелчето на Бохо, което бях споменал два пъти и на което честo му разбиват носа. Той тренира от година и е свестен, в него няма никаква злоба, несправедлив реваншизъм или гаднярщина. Няколко пъти - два или три, ме удари по носа, но самият факт, че нищо особено не ми се случи, показва, че не ме е ударил силно, както беше и обещал в самото начало. Някои от моите удари също бяха точни.
Първият по-сериозен удар беше в зъбите ми. Беше малко стряскащо да разбера, че като играеш с противник, можеш да очакваш от него всичко, което ти самият можеш да направиш, но това се преодолява, когато осъзнаеш, че това е невероятна възможност да се усъвършенстваш. Точно тогава, в първия миг, се сепнах наум, но разбрах, че назъбникът (боксьорската гума) наистина предпазва и то доста добре.
Иначе в началото на тренировката треньорчето ме ритна леко с май-гери в слънчевия сплит и ме попита дали съм се стегнал. Но сега вече не ми се мисли за удари с крака. Ще го отложа за по-късно.
Сега се съсредоточавам върху бокса.
Най-интересното откъм информация за първоначалното запознаване със спорта свърши.
Сега вероятно предстои просто една... рутина.
02. Vol 1 Side 2 Track 2.mp3
Готово :)
Ами това беше, скъпи приятели, най-важното свърши. Най-важното винаги е в началото и бързо се променя. Най-важното винаги включва много детайли и подробности, а цаката е в нюансите и оттенъците.
Играхме бокс с приятелчето на Бохо, което бях споменал два пъти и на което честo му разбиват носа. Той тренира от година и е свестен, в него няма никаква злоба, несправедлив реваншизъм или гаднярщина. Няколко пъти - два или три, ме удари по носа, но самият факт, че нищо особено не ми се случи, показва, че не ме е ударил силно, както беше и обещал в самото начало. Някои от моите удари също бяха точни.
Първият по-сериозен удар беше в зъбите ми. Беше малко стряскащо да разбера, че като играеш с противник, можеш да очакваш от него всичко, което ти самият можеш да направиш, но това се преодолява, когато осъзнаеш, че това е невероятна възможност да се усъвършенстваш. Точно тогава, в първия миг, се сепнах наум, но разбрах, че назъбникът (боксьорската гума) наистина предпазва и то доста добре.
Иначе в началото на тренировката треньорчето ме ритна леко с май-гери в слънчевия сплит и ме попита дали съм се стегнал. Но сега вече не ми се мисли за удари с крака. Ще го отложа за по-късно.
Сега се съсредоточавам върху бокса.
Най-интересното откъм информация за първоначалното запознаване със спорта свърши.
Сега вероятно предстои просто една... рутина.
02. Vol 1 Side 2 Track 2.mp3
Готово :)
сряда, 10 ноември 2010 г.
Двадесет и девети път
От днес имам вече бойни ръкавици.
Направих хубава, дълга тренировка, защото бях свободен след това. Казах му на треньорчето като си ги купувах, че ще си нося и двата чифта (за да не амортизирам прекалено бързо бойните, надявам се това не означава, че съм дзифтар) и той каза, че да, така е по-добре, защото не се знае дали ще има всеки път с кого да ме пуска да се бия. Усетих го, че ме преценява.
Не се бих с никой, само комбинации по чувалите. Накрая гирички. Тогава дойде при мен треньорчето и ми каза, еми от следващия път вече ще те пускам да се биеш. Добре, казах, само да не е с някой некоординиран, който да се опитва да ме удари силно. Погледна ме въпросително и добавих, защото ще ги нокаутирам. Отговорът му беше много интересен - еми трябва и през това да се мине. Нищо не разбрах - трябва да се мине през това да нокаутирам някого или да се опитват да ме ударят силно? Сигурно като цяло да се бия с някой.
Но аз искам да се бия.
За първи път в условията за чувалите (на всеки три минути има нова комбинация) включваше треньорчето крака. Имаше например ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво маваши. После примерно ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво май гери. За последното не съм сигурен. Интересно, че не ги наричаше хай кик, лоу кик и т.н. като по евроспорт, а маваши и май гери като в каратето. За мен вместо крака имаше прави удари с ръце или ъперкъти или крошета. Защото, разбирате ли, не съм взимал крака.
Много дразни това треньорче :DDDD
Казах му, ей, за първи път виждам да даваш в комбинациите крака. Той каза, че давал комбинации според присъствието. Един вид за мен няма крака засега. Направо ме съсипва. Всъщност, да си призная, най-после прозрях мъдростта в тази работа и вече смирено гледам да усъвършенствам първо тупаниците. Все пак ритнах два-три пъти по чувала, колкото да не помисли, че нямам желание и съм се преквалифицирал само към бокс, защото там и само бокс се тренира. Голем купон е на тия тернировки.
Сега ще сгъна една тънка ръчносвита цигарка и ще погледам бокс по нета.
2. 54ew@ - Breakbeat 2 6:55
Направих хубава, дълга тренировка, защото бях свободен след това. Казах му на треньорчето като си ги купувах, че ще си нося и двата чифта (за да не амортизирам прекалено бързо бойните, надявам се това не означава, че съм дзифтар) и той каза, че да, така е по-добре, защото не се знае дали ще има всеки път с кого да ме пуска да се бия. Усетих го, че ме преценява.
Не се бих с никой, само комбинации по чувалите. Накрая гирички. Тогава дойде при мен треньорчето и ми каза, еми от следващия път вече ще те пускам да се биеш. Добре, казах, само да не е с някой некоординиран, който да се опитва да ме удари силно. Погледна ме въпросително и добавих, защото ще ги нокаутирам. Отговорът му беше много интересен - еми трябва и през това да се мине. Нищо не разбрах - трябва да се мине през това да нокаутирам някого или да се опитват да ме ударят силно? Сигурно като цяло да се бия с някой.
Но аз искам да се бия.
За първи път в условията за чувалите (на всеки три минути има нова комбинация) включваше треньорчето крака. Имаше например ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво маваши. После примерно ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво май гери. За последното не съм сигурен. Интересно, че не ги наричаше хай кик, лоу кик и т.н. като по евроспорт, а маваши и май гери като в каратето. За мен вместо крака имаше прави удари с ръце или ъперкъти или крошета. Защото, разбирате ли, не съм взимал крака.
Много дразни това треньорче :DDDD
Казах му, ей, за първи път виждам да даваш в комбинациите крака. Той каза, че давал комбинации според присъствието. Един вид за мен няма крака засега. Направо ме съсипва. Всъщност, да си призная, най-после прозрях мъдростта в тази работа и вече смирено гледам да усъвършенствам първо тупаниците. Все пак ритнах два-три пъти по чувала, колкото да не помисли, че нямам желание и съм се преквалифицирал само към бокс, защото там и само бокс се тренира. Голем купон е на тия тернировки.
Сега ще сгъна една тънка ръчносвита цигарка и ще погледам бокс по нета.
2. 54ew@ - Breakbeat 2 6:55
вторник, 9 ноември 2010 г.
Без повод
Страшно съм ентусиазиран, защото довечера ще си купя най-после бойни ръкавици. Разликата им от тези за тренировки по чувал е, че са по-големи, като меки възглавници :DDD, а тези за чувал са тънки, като палецът им e мек като плат. Сега вече треньорчето ще ме пуска да играя, ако не свободно, то поне по предварителни условия с някой друг боксьор.
Друго нещо - забелязах го в събота, когато се боксирах с Гошко. Да играеш бокс свободно на тренировка, особено с приятел (или може би ВЪПРЕКИ, че с приятел, защото по принцип повече няма да се сърдим един на друг) е тъпо. Защото няма начин да не пазиш другия - аз лично имам чувството, че ако се опитвам наистина да излъжа този срещу мен да се открие и да го ударя - ще успея и ще го нокаутирам за десетина секунди (ако той не нокаутира мен, примерно). Но може и само така да ми се струва. Но като се познавам, точно така си е. Гледам ги все пак "по-напредналите", че се удрят силно или поне изглежда, че се опитват, от време на време си разкървавяват носовете, правят си нокдауни, както разказах преди такъв един случай, на деветия път. Вчера яко са се биели и на един приятел на Бохо (който бях споменал в шестия път във връзка, че ми беше казал за състезанието) пак са му разкървавили носа (казвам пак, защото и преди 3-4 седмици пак му се беше случило), както ми разказа днес Бра'чеда. Това не мога да си го представя. Пак казвам, ако се опитвам да удрям силно, не мисля, че защитата и на най-опитния ще ме спре. В смисъл, най-малкото ще я излъжа. Да играя наистина свободно за мен означава да съм на състезание. Само времето ще покаже дали в момента говоря пълни глупости, но... хм, не мисля.
Отделно пък нещо изтрещявам, в смисъл, ходи ми се всеки ден на тренировки. Вчера пак ми се ходеше, въпреки, че бях ужасно изморен от работа и недоспал си и се обадих на брат ми, който пък също ходи там от няколко години, но само от време на време и ако той беше ходил вчера, щях и вчера да ходя, но той не ходи и затова се отказах. Но ми се ходеше. Всичко това е добре всъщност, мисля.
Друго нещо - забелязах го в събота, когато се боксирах с Гошко. Да играеш бокс свободно на тренировка, особено с приятел (или може би ВЪПРЕКИ, че с приятел, защото по принцип повече няма да се сърдим един на друг) е тъпо. Защото няма начин да не пазиш другия - аз лично имам чувството, че ако се опитвам наистина да излъжа този срещу мен да се открие и да го ударя - ще успея и ще го нокаутирам за десетина секунди (ако той не нокаутира мен, примерно). Но може и само така да ми се струва. Но като се познавам, точно така си е. Гледам ги все пак "по-напредналите", че се удрят силно или поне изглежда, че се опитват, от време на време си разкървавяват носовете, правят си нокдауни, както разказах преди такъв един случай, на деветия път. Вчера яко са се биели и на един приятел на Бохо (който бях споменал в шестия път във връзка, че ми беше казал за състезанието) пак са му разкървавили носа (казвам пак, защото и преди 3-4 седмици пак му се беше случило), както ми разказа днес Бра'чеда. Това не мога да си го представя. Пак казвам, ако се опитвам да удрям силно, не мисля, че защитата и на най-опитния ще ме спре. В смисъл, най-малкото ще я излъжа. Да играя наистина свободно за мен означава да съм на състезание. Само времето ще покаже дали в момента говоря пълни глупости, но... хм, не мисля.
Отделно пък нещо изтрещявам, в смисъл, ходи ми се всеки ден на тренировки. Вчера пак ми се ходеше, въпреки, че бях ужасно изморен от работа и недоспал си и се обадих на брат ми, който пък също ходи там от няколко години, но само от време на време и ако той беше ходил вчера, щях и вчера да ходя, но той не ходи и затова се отказах. Но ми се ходеше. Всичко това е добре всъщност, мисля.
събота, 6 ноември 2010 г.
Двадесет и осми път
За първи път играх свободно бокс на тренировка - с Гошко. Всъщност за доста кратко време и с чужди ръкавици. Но беше интересно. Мисля вече да влизам в спорта. Най-после, всъщност.
Двадесет и седми път
Четири дни подред ходя да спортувам. Направо замалко да кажа "на тренировки". Определено зачестих. А утре мисля пак да ходя.
Треньорчето щеше да ме пусне с един със сто и осемдесет килограма по-тежък от мен, при това по-напреднал, ама "да бе верно, че още съм нямал бойни ръкавици" :/ На изненадата ми (за значителната разлика в категориите) отговори, че нямало да играем бокс свободно, а сме щели да правим Условия. Какво е Условия, попитах и ми отговори, че - и изпълни етюда с десен от моя страна, на което той прави отклон и отдясно ми дрънва ляво кроше, точно като когато ми показваше Отклон, само че сега без крошето - това било Условия, повтаряш постоянно едно и също, предварително зададено, от него. Питах го - (е'и му меч,) не може ли и с тези ръкавици да участвам в Условия с някой, дееба, но той беше категоричен - не. Непреклонно треньорче. И утре като отида с Бра'чеда, Бохо и Гошко, пак няма да може, а вече и тримата имат бойни ръкавици. Не е справедливо. Питах го защо тогава в началото още на първия-втория път ни беше накарал с Бохо да си тренираме защитите един срещу друг и той каза, че защото тогава и двамата сме били с ръкавици за чували. Но с различни не можело. С бойните било по-добре, защото самите ръкавици служели за защита - защото са големи, нали - подчертах - да - отговори. Така като сме виждали, че противника се защитава, сме щели да се отпуснем да бием и по-силни удари. Предстааш ли си. Голяма работа. Обаче ЗНАЕХ СИ, че ръкавиците служат доста често да си ги лепиш по главата и да те предпазват от противниковите удари като меки възглавници! Което без ръкавици НЕ МОЖЕ да стане. Това обаче не ме кара да загубя интерес към бокса (виж значи как постепенно се примирявам да го наричам бокс, а не кикбокс, като цяло оставам с впечатлението, както и чух първото треньорче веднъж изрично да казва, че трябва да играеш бокс и от време на време да риташ, а аз преди си мислех, че кик боксът е предимно оширо маваши топи герита и други зрелищни удари с крака, нищо) и дори го прави в очите ми още по-интересен и забавен. Няма такъв спорт :) Предпазваш се с боксовите ръкавици от ударите на противника :)) Като с меки възглавници :DD
Днес за първи път пропуснах ОФП-то след тренировка, просто ми стана неудобно да съм му толкова много пред очите на треньорчето.
Треньорчето щеше да ме пусне с един със сто и осемдесет килограма по-тежък от мен, при това по-напреднал, ама "да бе верно, че още съм нямал бойни ръкавици" :/ На изненадата ми (за значителната разлика в категориите) отговори, че нямало да играем бокс свободно, а сме щели да правим Условия. Какво е Условия, попитах и ми отговори, че - и изпълни етюда с десен от моя страна, на което той прави отклон и отдясно ми дрънва ляво кроше, точно като когато ми показваше Отклон, само че сега без крошето - това било Условия, повтаряш постоянно едно и също, предварително зададено, от него. Питах го - (е'и му меч,) не може ли и с тези ръкавици да участвам в Условия с някой, дееба, но той беше категоричен - не. Непреклонно треньорче. И утре като отида с Бра'чеда, Бохо и Гошко, пак няма да може, а вече и тримата имат бойни ръкавици. Не е справедливо. Питах го защо тогава в началото още на първия-втория път ни беше накарал с Бохо да си тренираме защитите един срещу друг и той каза, че защото тогава и двамата сме били с ръкавици за чували. Но с различни не можело. С бойните било по-добре, защото самите ръкавици служели за защита - защото са големи, нали - подчертах - да - отговори. Така като сме виждали, че противника се защитава, сме щели да се отпуснем да бием и по-силни удари. Предстааш ли си. Голяма работа. Обаче ЗНАЕХ СИ, че ръкавиците служат доста често да си ги лепиш по главата и да те предпазват от противниковите удари като меки възглавници! Което без ръкавици НЕ МОЖЕ да стане. Това обаче не ме кара да загубя интерес към бокса (виж значи как постепенно се примирявам да го наричам бокс, а не кикбокс, като цяло оставам с впечатлението, както и чух първото треньорче веднъж изрично да казва, че трябва да играеш бокс и от време на време да риташ, а аз преди си мислех, че кик боксът е предимно оширо маваши топи герита и други зрелищни удари с крака, нищо) и дори го прави в очите ми още по-интересен и забавен. Няма такъв спорт :) Предпазваш се с боксовите ръкавици от ударите на противника :)) Като с меки възглавници :DD
Днес за първи път пропуснах ОФП-то след тренировка, просто ми стана неудобно да съм му толкова много пред очите на треньорчето.
петък, 5 ноември 2010 г.
Двадесет и шести път
До този момент съм на следното положение - в последния "рунд" - свободен - три минути спокойно блъскам чувала доста забележително. Ако съм с противник, ще има нов фактор - трябва да правя и защита, а там също отива енергия. Освен това не съм сигурен доколко съм адекватен в умората си - забелязвам, че може да се правя, че съм свежарка, но всъщност истинската импровизация в движенията ми е доста ограничена - заради умората. Съответно може би ако ме дрънне някой може и да падна. Тренирам кик бокс вече от месец и три седмици и вече нямам правото на лукса да се крия зад амплоато на напълно начинаещ. Няма как. Нищо.
Какво да ви кажа. Нищо не ми идва вече наум. Значи напредвам в бокса :D
Направих с вчера 3 дни подред и имам идеята да ходя и днес и утре. По дяволите, май зачестявам.
Засега ми изглежда сякаш май достатъчно се възстановявам. Значи вероятно е точно така.
Извън залата не тренирам нищо. Точно това му е хубавото на организирания спорт. Няма нужда.
Навън е такова слънце...
Какво да ви кажа. Нищо не ми идва вече наум. Значи напредвам в бокса :D
Направих с вчера 3 дни подред и имам идеята да ходя и днес и утре. По дяволите, май зачестявам.
Засега ми изглежда сякаш май достатъчно се възстановявам. Значи вероятно е точно така.
Извън залата не тренирам нищо. Точно това му е хубавото на организирания спорт. Няма нужда.
Навън е такова слънце...
четвъртък, 4 ноември 2010 г.
Двадесет и пети път
Така е то - тъкмо когато си помислиш, че правиш всичко перфектно и си особен талант в някоя област, идва някой и те връща в първи клас началото. Оказва се, че си супер зле и то не просто защото не ти се удава, много по-лошо - защото си мързелив и надут задник, който се мисли за голямата работа.
А може би съм прекалено жесток към себе си.
Може би просто съм започнал да схващам основните неща и добивам погрешното впечатление, че това е достатъчно, че само с едното Схващане-на-основните-неща мога спокойно да си се явявам по състезания и да си ставам републикански, европейски, а после и световен и олимпийски - шампион. Видях се с едно приятелче от детството, понастоящем много опитен кикбоксьор. Показа ми как се бие ъперкът и къде правя някои грешки. Ами те основните неща значи не просто трябва да ги схванеш, ами и да ги упражняваш достатъчно дълго време, така че да ги овладееш. Тогава вече ставаш наистина добър. Поне така ги загрявам засега аз нещата.
Ми... още по-добре. Значи съм на прав път.
![]()
А може би съм прекалено жесток към себе си.
Може би просто съм започнал да схващам основните неща и добивам погрешното впечатление, че това е достатъчно, че само с едното Схващане-на-основните-неща мога спокойно да си се явявам по състезания и да си ставам републикански, европейски, а после и световен и олимпийски - шампион. Видях се с едно приятелче от детството, понастоящем много опитен кикбоксьор. Показа ми как се бие ъперкът и къде правя някои грешки. Ами те основните неща значи не просто трябва да ги схванеш, ами и да ги упражняваш достатъчно дълго време, така че да ги овладееш. Тогава вече ставаш наистина добър. Поне така ги загрявам засега аз нещата.
Ми... още по-добре. Значи съм на прав път.
сряда, 3 ноември 2010 г.
Двадесет и четвърти път
За всеки удар - прав, кроше или ъперкът, вече съм започнал да си изграждам двигателен навик китката ми да е под определен правилен ъгъл, така че нито един кокал да не щръкне, разкъсвайки кожата ми. Шегувам се, чак такъв вариант няма, най-много може да навехне човек :)) Също превръщам в механичен навик определени движения - например отдръпването след ляв (прав) свиквам да го правя с невидимо леко "отскачане назад", което се вижда само като пренасяне на тежестта върху задния десен крак. Напредвам доста, вече си избирам винаги най-тежкия и твърд чувал и най-важното - не се изморявам докрая да държа ръцете горе и да удрям силно. По дяволите, дори не се изпотявам кой знае колко, дали е от "диетата ми"..? Остават ми сили и да се поупражнявам с гирички, а накрая в общата физическа подготовка включих по една серия за бицепси и трицепси. Коремните и гръбни преси пък вече отдавна ги правя с тежест от десет килограма, а не от пет.
Треньорчето ми показа как се прави прав от близка дистанция. Трябваше да правим ляв - отдръпване - ляво кроше-десен. При правите удари думата "прав" се пропуска и се казва само "ляв" или "десен".
Попитах го как така ще бия десен прав след ляво кроше. "Момент" - каза ми той, защото тъкмо обясняваше на едно момче от съседния чувал Отклона. После ми обърна внимание.
- Значи нали правим: ляв - отдръпване, - показвам аз - и после ляво кроше... След крошето съм съвсем близко до чувала, как да бия десен?
- Значи - казва - когато дистанцията ти е недостатъчна, обръщаш лакъта да ти дойде назад над рамото и удряш така - показва.
Направих го и той ми каза с плясване на ръцете:
- Точно така! Виждаш ли колко хубаво влиза удара!
Прави ми впечатление, че другите около мен се уморяват доста бързо. Пристрастната ми логическа способност ме подлъгва да заключа, че това е едно от най-важните неща при бокса и може би наистина съм способен да постигна някакви успехи на спортно и дори професионално ниво. Доста изкушаваща идея, в предвид, че все пак гледам да се забавлявам от цялата тази работа. Например малко преди това трябваше да правим ляв с приклякане (дето левия преден крак отива настрани наляво) - изправяне с ляв-десен. Треньорчето ни каза - това е доста изморително - като се изморите - се движите правилно около чувала и биете от време на време леви прави. Е, аз не се изморих. А другите... се измориха. Окапаха на тридесетата секунда. Потят се зверски. Оставам с впечатление, че е защото оставих настрана тютюна. Което пък ме подсеща, че ми свърши матряла за тънки ръчносвити цигарки. Само разходи, разходи, разходи... Гррррррр!!!
На двадесет и втория път мисля, като си купих накрая назъбника, в началото треньорчето се помайтапи с мен, като каза (трябваше да правим в самото начало три минути само ляв прав), че удрям много леко чувала, а трябва (започна да показва много образно) да искам да направя на противника аркада, да му се отвори месото, да му счупя носа, пак повтори да му се отвори месото и ако мога да бръкна в него. Той така и преди се е шегувал с нас, все едно се опитва да ни плаши - така например в началото на осмия път, след като предишния път онова позьорче беше разкървавило носа на мегакиборга, ни вика:
- Абе вие още ли не сте се отказали бе?
- Що, време ли е вече? - попитах тогава аз.
- Еми виждате какви неща се случват - чупят се носове... Ето, преди малко стана пак същото... - едно дебеличко момченце пак беше ударило преди да дойдем някакъв робот, който го е пазил разбира се. Видяхме го момченцето в съблекалнята - нито се правеше на тарикат, нито нищо, явно е станало без да иска; момченцето даже ми е симпатично между другото.
Но друго ми направи впечатление. Че треньорчето използва моя начин на изразяване, като се майтапеше за аркадите - вижте само обяснението ми за необходимостта от пребиване на боклуците-"мутри"... Доста е сходно, нали..? Явно съм талант, роден за бокс и кик бокс, имам (кик)боксьорско мислене!!! Хихих :)
И друг път съм усещал, че изпреварвайки събитията мисля доста адекватно по отношение на абсолютно непознатия ми доскоро спорт (досега от бойните изкуства бях тренирал само киокушинкай). Например спомнете си как пак на петия път ми беше направило впечатление, че някакви "две професионалистчета" правят много добри удари по чувалите. Още тогава ги нарекох "ъперкъти и крошета", като изобщо не знаех, че ударите са точно такива и че това всъщност са всичките; дотогава бяхме взели само прав. Сега тези "професионалистчета" ги виждам често и мисля, че съм горе-долу на тяхното равнище, а на тези отстрани вероятно им изглеждам доста добър.
Всъщност със сигурност е така. Усещам респекта на останалите трениращи към мен. Напоследък все тренирам сам, защото все се разминаваме с Бохо и Бра'чеда, а Гошко ходи само в събота - започнал си е Го-Джу-Руто. Вчера един доста як индивид от съседния чувал ме пита в една от едноминутните почивки дали може да поблъска на моя - големия - дюшек (такова де, чувал). Казах му, че може, но ще блъскаме и двамата на него, защото аз си оставам там. Той каза, че само за две секунди. Аз казах, че щом е за две секунди няма проблеми. След 10-секундно мълчание допълних, че този чувал е добър, защото се клати по-малко, а другите като ги удариш, се премятат на синджира около металната греда горе високо във въздуха :DDD Той отвърна, че на малкия не може да се правят добре крака и за това иска на големия. Аз му казах що бе, перфектно си е на малкия за крака - и направих брутално маваши на височината на главата на малкия дюшек (чувал де, не знам що ги бъркам така от първия път), като събеседникът ми беше непосредствено вдясно (мое ляво) от него и усети цялата сила на удара. Досега мисля, че не ме бяха виждали да играя с крака и съответно са мислели, че не мога, но мисля, че всички, които ме видяха тогава, кимнаха мислено с глава. Той каза:
- Да, но този е къс и не мога да се тренират ниските шутове.
Съпричастно ритнах няколко пъти ниско големия чувал и се съгласих с него. Така и не тренира той на големия чувал.
Това с краката пък е другото нещо. Като гледам другите как ритат, имам чувството, че нищо ново няма да ме научат. Но пък очаквам с нетърпение да ни ги дадат най-после тези крака, та да може най-после легално да си ги тренирам. А и очаквам да ме научат на някои непознати хитрости, най-вече свързани със защитата, от крака.
Та затова се старая сега - и до шутовете ще стигнем. Аа, да - вече доста съм се разтегнал. И скачането на пустото му въже почва да ми връзва.
Треньорчето ми показа как се прави прав от близка дистанция. Трябваше да правим ляв - отдръпване - ляво кроше-десен. При правите удари думата "прав" се пропуска и се казва само "ляв" или "десен".
Попитах го как така ще бия десен прав след ляво кроше. "Момент" - каза ми той, защото тъкмо обясняваше на едно момче от съседния чувал Отклона. После ми обърна внимание.
- Значи нали правим: ляв - отдръпване, - показвам аз - и после ляво кроше... След крошето съм съвсем близко до чувала, как да бия десен?
- Значи - казва - когато дистанцията ти е недостатъчна, обръщаш лакъта да ти дойде назад над рамото и удряш така - показва.
Направих го и той ми каза с плясване на ръцете:
- Точно така! Виждаш ли колко хубаво влиза удара!
Прави ми впечатление, че другите около мен се уморяват доста бързо. Пристрастната ми логическа способност ме подлъгва да заключа, че това е едно от най-важните неща при бокса и може би наистина съм способен да постигна някакви успехи на спортно и дори професионално ниво. Доста изкушаваща идея, в предвид, че все пак гледам да се забавлявам от цялата тази работа. Например малко преди това трябваше да правим ляв с приклякане (дето левия преден крак отива настрани наляво) - изправяне с ляв-десен. Треньорчето ни каза - това е доста изморително - като се изморите - се движите правилно около чувала и биете от време на време леви прави. Е, аз не се изморих. А другите... се измориха. Окапаха на тридесетата секунда. Потят се зверски. Оставам с впечатление, че е защото оставих настрана тютюна. Което пък ме подсеща, че ми свърши матряла за тънки ръчносвити цигарки. Само разходи, разходи, разходи... Гррррррр!!!
На двадесет и втория път мисля, като си купих накрая назъбника, в началото треньорчето се помайтапи с мен, като каза (трябваше да правим в самото начало три минути само ляв прав), че удрям много леко чувала, а трябва (започна да показва много образно) да искам да направя на противника аркада, да му се отвори месото, да му счупя носа, пак повтори да му се отвори месото и ако мога да бръкна в него. Той така и преди се е шегувал с нас, все едно се опитва да ни плаши - така например в началото на осмия път, след като предишния път онова позьорче беше разкървавило носа на мегакиборга, ни вика:
- Абе вие още ли не сте се отказали бе?
- Що, време ли е вече? - попитах тогава аз.
- Еми виждате какви неща се случват - чупят се носове... Ето, преди малко стана пак същото... - едно дебеличко момченце пак беше ударило преди да дойдем някакъв робот, който го е пазил разбира се. Видяхме го момченцето в съблекалнята - нито се правеше на тарикат, нито нищо, явно е станало без да иска; момченцето даже ми е симпатично между другото.
Но друго ми направи впечатление. Че треньорчето използва моя начин на изразяване, като се майтапеше за аркадите - вижте само обяснението ми за необходимостта от пребиване на боклуците-"мутри"... Доста е сходно, нали..? Явно съм талант, роден за бокс и кик бокс, имам (кик)боксьорско мислене!!! Хихих :)
И друг път съм усещал, че изпреварвайки събитията мисля доста адекватно по отношение на абсолютно непознатия ми доскоро спорт (досега от бойните изкуства бях тренирал само киокушинкай). Например спомнете си как пак на петия път ми беше направило впечатление, че някакви "две професионалистчета" правят много добри удари по чувалите. Още тогава ги нарекох "ъперкъти и крошета", като изобщо не знаех, че ударите са точно такива и че това всъщност са всичките; дотогава бяхме взели само прав. Сега тези "професионалистчета" ги виждам често и мисля, че съм горе-долу на тяхното равнище, а на тези отстрани вероятно им изглеждам доста добър.
Всъщност със сигурност е така. Усещам респекта на останалите трениращи към мен. Напоследък все тренирам сам, защото все се разминаваме с Бохо и Бра'чеда, а Гошко ходи само в събота - започнал си е Го-Джу-Руто. Вчера един доста як индивид от съседния чувал ме пита в една от едноминутните почивки дали може да поблъска на моя - големия - дюшек (такова де, чувал). Казах му, че може, но ще блъскаме и двамата на него, защото аз си оставам там. Той каза, че само за две секунди. Аз казах, че щом е за две секунди няма проблеми. След 10-секундно мълчание допълних, че този чувал е добър, защото се клати по-малко, а другите като ги удариш, се премятат на синджира около металната греда горе високо във въздуха :DDD Той отвърна, че на малкия не може да се правят добре крака и за това иска на големия. Аз му казах що бе, перфектно си е на малкия за крака - и направих брутално маваши на височината на главата на малкия дюшек (чувал де, не знам що ги бъркам така от първия път), като събеседникът ми беше непосредствено вдясно (мое ляво) от него и усети цялата сила на удара. Досега мисля, че не ме бяха виждали да играя с крака и съответно са мислели, че не мога, но мисля, че всички, които ме видяха тогава, кимнаха мислено с глава. Той каза:
- Да, но този е къс и не мога да се тренират ниските шутове.
Съпричастно ритнах няколко пъти ниско големия чувал и се съгласих с него. Така и не тренира той на големия чувал.
Това с краката пък е другото нещо. Като гледам другите как ритат, имам чувството, че нищо ново няма да ме научат. Но пък очаквам с нетърпение да ни ги дадат най-после тези крака, та да може най-после легално да си ги тренирам. А и очаквам да ме научат на някои непознати хитрости, най-вече свързани със защитата, от крака.
Та затова се старая сега - и до шутовете ще стигнем. Аа, да - вече доста съм се разтегнал. И скачането на пустото му въже почва да ми връзва.