Още от първата тренировка, треньорчето като показваше левия прав, се целеше в брадата ми, без да го казва изрично. Това е като аксиомата в математиката :DDD (По-скоро е теорема, защото си има обяснение).
Винаги съм подкрепял тезата, че ударът в брадата е най-добрият вариант, като се сбиеш. Например:
Виждаш в една дискотека (клуб, пъб, бар, уотевър) една селска свиня с 10 до 60 кила по-тежка от теб да се прави на мутра. Отиваш разбира се при него и уж като се разминаваш, нарочно го буташ и след това го поглеждаш. Той казва "чшш леко бее" и ти точно тогава го почваш.
Сега, представи си, че тогава вместо да си го удариш веднага рязко в брадата, започнеш да го маризиш безразборно по цялото лице и ушите. Какво ще стане - ще му сцепиш двете вежди, ще му счупиш носа, ще му размажеш джуките, ще му разбиеш зъбите, ще му спукаш тъпанчетата, цялото му лице и тяло ще са окървавени, а от ушите му ще течат реки от кръв и сополи
и ВЪПРЕКИ ТОВА той ще продължава да е прав и да се бие. Кому е нужна тази жестокост?
Ето затова аз съм привърженик на добрия стар бърз и рязък тупаник в брадата.
Дори говедото да не падне веднага, ударът в брадата се предава по челюстта до вестибуларния апарат и поне за пет секунди ще е супер замаяно, макар да изглежда в кондиция - точно тогава само с още два-три лекички произволни удара или лекинко подпиране с крак строполяването му е сигурно. Което в почти сто процента от случаите води до отказ от негова страна за продължаване на двубоя, което пък означава бърза и безкръвна локална победа и традиционно универсално изплюване от твоя страна върху злото и боклущината.
Този път по-опитното треньорче за първи път го каза изрично и то поради случайно насочване на вниманието - Бохо ме целеше в челото, докато аз се мъчех с Костенурката (хич не я схващам) и второто треньорче му каза:
- Целта ти е брадата.
Петият път се падна в петък (алитерация :DDD). Т.е. вчера.
Не взехме нови удари, продължаваме си с "лев прав, десен прав". Първо правихме ляв прав - отдръпване - ляв-десен (прави мноо ясно). И от време на време удара е с приклякане. После ни качиха на ринга да преговаряме от предишния път по наше си усмотрение с Бохо - трите защити или както аз съм си ги кръстил: Отклоняването, Костенурката и Приклякането с удар (дето ВИНАГИ левия крак отива напред И ВСТРАНИ [наляво мноо ясно]).
В началото тъкмо привършваха тренировка некви две професионалистчета, бъхтаха удари по чувалите, забелязах, че НАИСТИНА при всеки удар се завърта петата от глезена - при удар с дясна (те биеха не само прави, а и крошета и ъперкъти, може би това ни предстои и на нас да вземем :))))) - дясната пета от десния глезен, при удар с лява - лявата пета от левия глезен.
Започвам да се замислям дали да не си поставя за цел да стана професионалист. Едно приятелче, с което седяхме на един чин по време на началното си образование и което ги разбира тези работи, ми каза, че някакъв влезнал за първи път в зала на 29 години и впоследствие станал републикански шампион.
Както и че професионалистите тренират всеки ден.
По два пъти.
Ебаси кефа!
На петия път за малко пак се появи готината руса мадама :))))))))))))))))))))
Полафи си малко с първото треньорче и си излезе - тя е от някаква по-късна група, които или са професионалисти, или са супер напреднали, защото като си тръгнахме, ги видяхме да загряват... ама то ебаси загрявката, като минавахме покрай тях, бичеха коремни преси и лицеви опори, а ние за загрявка само тичаме в кръг и правим разни упраженения...
