Само преговаряхме и не взехме нищо ново, но въпреки това беше много интересно. Включваме вече и Отклоните - ляв-десен-отклон с пристъпване на дясно - десен. После Отклоняване, Костенурка, Приклякане с удар. Гошко е чудесно спаринг другарче за тренировка, защото каза, че е учил как да удря бавно и леко като за трениране на защитите, а Бохо е гола вода. Но понеже бяхме трима, а се тренира по двама, имахме екстра време за почивка и можех да наблюдавам по-интересното. До нас правеха спаринг някави мегапрофесионалисти. Единият беше супер тежък, но това не му пречеше да прави удари с крака в главата и то първо с единия и после веднага с другия крак със завъртане. Същият пазеше спаринг другарчето си, което беше много по-малко от него, но по-високо и супер много се е надъхало. Към края надъханият малък кикбоксьор е ударил явно по носа големия, като не видях удара, но носът му беше разкървавен. Леле каква какафония направи малкият - ама извинявай, ама едикойси знаеш ли кво стана е така на ташак аз прав той такова аз онакова, ама ееейййййй извинявай, извинявай - сигурно 5 часа. Накрая първото треньорче му вика абе аре стига си се превъзнасял и извинявал, нема нужда утре да разказваш на цялото училище какво е станало. Не се сдържах и както си правех коремни преси с петкилограмова тежест на гърдите се изсмях. После вечерта докато пушехме с Бохо по тънка ръчносвита цигарка случайно го видяхме по улиците да отива някъде с приятелчета и да им разказва как леле онзи целият бил в кръв и как бил изритал някой си друг пък в главата, понеже нали тренирали кикбокс - доста позьорско ми се струва, но това си е мое мнение, а и възрастта го оправдава или поне отлага във времето крайната оценка.
Миналата седмица веднъж през свободното си време реших да повторя някои от упражненията, които правим на загрявката, на едно място. Подействаха ми чудотворно на гърба, защото аз по принцип преди ходех много изгърбен, но не можете да ме познаете по това на улицата, защото сега съм по-скоро супер изправен. Направо сякаш мускулите, които държат гръбнака изправен, се събудиха след дългогодишен сън. Оттогава вече винаги ще се чувствам несравнимо по-добре, защото веднъж като усетих това, вече няма да го забравя.
По абсолютно същия начин на другия ден си събудих стъпалата. Сега съм със събудени стъпала :)))) От едно елементарно движение, което пак е част от загрявката - ходене първо на външната част на стъпалата, после на вътрешната. Примерно по десет секунди. Както бях отпочинал походих малко само с това упражнение, без другите от загрявката и направо си почувствах стъпалата и сякаш за първи път стъпих на земята :DDD Оттогава изпитвам удоволствие от ходенето и дори да се откажа и повече да не ходя организирано да спортувам, приятното усещане от стъпването по земята ще ми остане за цял живот, което си заслужава благодарността :) За съжаление това не е магическо упражнение и нямаше да постигна този ефект в онзи момент, ако преди това не бяха онези първи 3-4 интензивни тернировки, които ме разбудиха като цяло. Нещо като контекста за предаването на някаква информация. За информацията контекстът е като водата за делфините. Това го прочетох в
хей тази книга :)
![]()
