четвъртък, 30 септември 2010 г.

Десети път

Онзи нокаутаджията... забелязах и ми направи впечатление, че си говорят приятелски с момчето, което се съвземаше 15 минути от нокдауна миналия път, другарчета са си, джиткаха заедно през цялата тернировка, може и да са приятели извън залата. Това поукроти звяра в мен.
Нека си почива.

Този път разцъквах отделно - не на чувалите, а само бой със сянка (пестници във въздуха) и с гирички. Може да се каже, че това беше най-полезният вариант за мен в този момент, ебаси как си изчистих движенията и особено напреднах в Крошето :))
Започва да се споменава и Ъперкът, няма да се учудя ако утре се запознаем и с този последен детайл на боксьорското бойно изкуство :)))) Не блъсках по чувалите, за да отшуми напълно леката травма на дясната ми ръка от нечовешкото блъскане миналия път, когато перфектно навитите ми боксьорски бинтове оставиха червени резки между кутретата и безименните пръсти на ръцете ми, които в момента още си личат. По-миналата тенировка треньорчето ми каза - очакващите се леки травми са предпоставка за уплътняване на костта на дясната ми ръка, но след всяка такава трябва да й давам достатъчна почивка, в противен случай може да стане хронична. Това ще бъде последната фаза от следоперативното възстановяване и заякване, продължило три години. Явно този път си избрах най-подходящият спорт за това, след като преминах неорганизирано, но интензивно и ентусиазирано, през месеци баскетбол и фитнес. Предстои ми поредица от скъсани чували, леки травми на дясната ръка и след това отшумяване и заякчаване. Лявата ми ръка си е нечовешки силна - нормално. Дясната също ще стане такава. Засега е просто силна.

Напредвам, тялото ми се променя :))) Ставам по-готин :)))))))) За момента свободното ми разцъкване веднага след тренировка не се влияе от треньорчетата, защото виждат, че сам си се занимавам с него и представлява точно в този момент следното: за около 5-10 минути. Пет-6 леки набирания за загрявка за гръб, десетина коремни преси (половината с тежест от 5 кила), десетина вдигания на лоста за загрявка за рамене, 5-6 яки набирания зад врата, десетина гръбни преси (с тежестта от 5 кила), десетина яки вдигания на лоста с две петици за рамене (общо 30 кила), десетина коремни преси за долен корем и това е всичко за мускулите, като вчера малко ги поразместих. Две минути скачане на въже и една-две минути разтягане. Това последното - далече съм от шпагат, но вече спокойно мога да си поставя петата върху нечия глава :DDD

Като се разтягам, се приготвям още от сега за момента, в който ще ни дадат крака :)))) Това може да стане след много месеци :))
Нямам търпение :))))))))

вторник, 28 септември 2010 г.

Девети път

Влезнах във филма.

Влезнах във филма. Просто не знам как ще продължа да пиша в този блог, прогресът е толкова реален и ударен, че ми разсейва първоначалната концепция. Това не е промяна, това е затвърждаване на първоначалното положение, при което обаче се чувствах толкова по-различно.

Преговаряхме, тренирахме крошето. То върви с Отклон (не Отклоняването от 4 пъти по-надолу) и с леви и десни прави.

До нас на ринга един доста опитен играч направи нокдаун на един от по-начинаещите. Ебати колко бях гневен и възмутен тогава (тук малко редактирах десет месеца по-късно). На мен ако ми се открие някой по-неопитен, никога няма да го джасна силно в брадата, най-много да маркирам един удар, колкото да му подскажа къде да се пази повече; отначало мислех, ако ми кажат да тренирам с него, да кажа, че не искам, защото е некоординиран и не съм отишъл там да ме нокаутират някакви тъпаци, а да поспортувам, но после реших, че искам да тренирам някой път точно с него и като се открие, да му резна един и да го вкарам в задно салто по корем, както си е с 10 килограма по-тежък от мен,
да... му се не види и тариката...

Ударите ми доскоро бяха слаби и несигурни, но вече стават силни и стабилни. Започвам да схващам Крошето. Още от 2-3 тернировки насам вече не се уморявам да стъпвам на пръсти в продължение на един час.
В еуфория съм, наистина, настроението ми е невероятно :) Дълго време чаках момента в който отново ще тренирам нещо организирано, имам да наваксвам много пропуснато разцъкване от последните три години.

:))))

събота, 25 септември 2010 г.

Осми път

Взехме как се бие "кроше"

(Накрая треньорчето каза, че остава другата седмица да вземем Ъперкът и сме завършени боксьори, но с Бохо прозряхме зловеща ирония в изказването му и бяхме е такива: "Да бе да, със сигурност!" :DDDDD)

петък, 24 септември 2010 г.

Седми път

Само преговаряхме и не взехме нищо ново, но въпреки това беше много интересно. Включваме вече и Отклоните - ляв-десен-отклон с пристъпване на дясно - десен. После Отклоняване, Костенурка, Приклякане с удар. Гошко е чудесно спаринг другарче за тренировка, защото каза, че е учил как да удря бавно и леко като за трениране на защитите, а Бохо е гола вода. Но понеже бяхме трима, а се тренира по двама, имахме екстра време за почивка и можех да наблюдавам по-интересното. До нас правеха спаринг някави мегапрофесионалисти. Единият беше супер тежък, но това не му пречеше да прави удари с крака в главата и то първо с единия и после веднага с другия крак със завъртане. Същият пазеше спаринг другарчето си, което беше много по-малко от него, но по-високо и супер много се е надъхало. Към края надъханият малък кикбоксьор е ударил явно по носа големия, като не видях удара, но носът му беше разкървавен. Леле каква какафония направи малкият - ама извинявай, ама едикойси знаеш ли кво стана е така на ташак аз прав той такова аз онакова, ама ееейййййй извинявай, извинявай - сигурно 5 часа. Накрая първото треньорче му вика абе аре стига си се превъзнасял и извинявал, нема нужда утре да разказваш на цялото училище какво е станало. Не се сдържах и както си правех коремни преси с петкилограмова тежест на гърдите се изсмях. После вечерта докато пушехме с Бохо по тънка ръчносвита цигарка случайно го видяхме по улиците да отива някъде с приятелчета и да им разказва как леле онзи целият бил в кръв и как бил изритал някой си друг пък в главата, понеже нали тренирали кикбокс - доста позьорско ми се струва, но това си е мое мнение, а и възрастта го оправдава или поне отлага във времето крайната оценка.

Миналата седмица веднъж през свободното си време реших да повторя някои от упражненията, които правим на загрявката, на едно място. Подействаха ми чудотворно на гърба, защото аз по принцип преди ходех много изгърбен, но не можете да ме познаете по това на улицата, защото сега съм по-скоро супер изправен. Направо сякаш мускулите, които държат гръбнака изправен, се събудиха след дългогодишен сън. Оттогава вече винаги ще се чувствам несравнимо по-добре, защото веднъж като усетих това, вече няма да го забравя.
По абсолютно същия начин на другия ден си събудих стъпалата. Сега съм със събудени стъпала :)))) От едно елементарно движение, което пак е част от загрявката - ходене първо на външната част на стъпалата, после на вътрешната. Примерно по десет секунди. Както бях отпочинал походих малко само с това упражнение, без другите от загрявката и направо си почувствах стъпалата и сякаш за първи път стъпих на земята :DDD Оттогава изпитвам удоволствие от ходенето и дори да се откажа и повече да не ходя организирано да спортувам, приятното усещане от стъпването по земята ще ми остане за цял живот, което си заслужава благодарността :) За съжаление това не е магическо упражнение и нямаше да постигна този ефект в онзи момент, ако преди това не бяха онези първи 3-4 интензивни тернировки, които ме разбудиха като цяло. Нещо като контекста за предаването на някаква информация. За информацията контекстът е като водата за делфините. Това го прочетох в хей тази книга :)

сряда, 22 септември 2010 г.

Шести път

Научих името на хубавото русо момиче :))))))))
Обаче сега не съм сигурен, че го помня правилно, супер дебилно, нали :DDDDDDDD
В действителност просто чух как я наричат, но верно не съм сигурен дали е както се сещам :DDD

Хубавото русо момиче загряваше с нас онзи ден. Тя е много атрактивна, първо защото е единствената жена, второ защото е красива и трето, защото има хубаво тяло. След загрявката обаче си би шута и отиде сигурно да загрява навънка, защото след един час дойде със следващата група. Надявам се на всички там освен мен, които тренират от години, да им правят впечатление същите неща за нея и просто също като мен да се правят на три и половина, иначе може и да се окаже, че аз нещо не съм наред.

На шестия път в понеделник ключовата фраза беше:

"Момчета, ние с вас Kрошета взимали ли сме?"
Каза я второто треньорче-бившо състезателче.

"Добрее!", казах на себе си и отговорих:
- Не, досега само прави - ляв прав и десен прав и три защити.
- Еми добре, значи сега ще взимаме Oтклон...
"Отклон?!?" - казах си и се сетих, че бях кръстил самосиндикално една от защитите Отклоняване. Оказа се, че няма нищо общо - онова е било просто предварително упражнение. Което си е предпоставка за "Фак!!!", защото явно ще се наложи да измислям за Отклоняването друго име.

Но това беше в средата на спортната тренировка, а в самото начало имаше нещо много по-интересно. Оказа се, че на същата сутрин е имало някакво приятелско турнирче между различни школи, университети и клубове. Треньорчето като видя, че подпитвам един присъствал познат на Бохо, се приближи и каза, че турнирчето е било приятелско и без награден фонд и че са се качвали на ринга и такива, които са се качвали преди, и такива, които никога преди не са се качвали на ринга. Просто нямаше абсолютно никакъв начин да не се възползвам от ситуацията, затова веднага го питах:
- Добре де, ако излезе един, който се е качвал много пъти на ринга срещу някой, който се качва за първи път - не става...
- Е ние ги подбирахме. - беше отговорът.
Определено се опитваше да ме подхлъзне, което беше просто чудесно - не можех да повярвам на късмета си.
- Значи не са били всички професионалисти?
- Не бе, такива дето си тренират.
- Е то всъщност кво е да си професионалист - да учиш в НСА ли?
- Да си изкарваш парите с това - има си турнири с наградни фондове.
- Не е ли да тренираш всеки ден по два пъти?
- Няма вече такива филми.
Това ми беше достатъчно.

Но да се върнем пак напред в средата на тренировката. Когато започна треньорчето да показва Отклона, осъзнах най-после разликата между упражнение и удар. Стойката за първи път от шест пъти насам се промени от бойна (такава като на дясната котка неколко по-долни публикации, но ротейтната на 20% по часовниковата стрелка, за да е стъпила котката на земята и лявата лапичка свита в лакъта, юмрукът горе отстрани под скулата [лакъта си е долу на черния дроб] и целият образ на котката преобразуван на огледална функция, защото така излиза, че е левичарка, не че има нещо лошо), което МНОГО ме изненада.
Изведнъж ни показва да застанем с крака на една линия - левия не напред, и да се накланяме настрани в общи линии с предпазна стойка на ръцете пред лицето. Питам го:
- Добре де (наум: "бахти Отклона"), как в бой ще преключа от бойна стойка в такава и после ще му избягвам ударите?
И тогава той ми каза - това е упражнение.
И тогава аз осъзнах всичко.
След това упражнение ни каза:

- Еми сега момчета вече ще започваме с вас да ходиме.
Лицето му изразяваше смесица от отвращение и отегчение.

Може би втората ключова фраза от тази шеста спортна тренировка.
Ходенето беше със засилени елементи от брейк-денса (заради сложни за описание пренасяния на тежестта), след 2-3 рунда (там са така тренировките на порции по три минути) включихме в Ходенето и удари със срещуположната ръка и накрая отидохме на неподвижните меки тапицирани неща, залепени за стената. Тогава второто треньорче - бившо (въпреки че знам ли го дали не е настоящо) състезателче ни каза:
- За да стане правия удар Силен, трябва да го застъпите. Удряйте силно, задържайте ръката, вече няма да може да правите пренасянето на тежестта с повдигането на срещуположния крак и извъртане на прилежащия глезен от Ходенето напред, защото отпред е стена, а настрани.
За първи път ставаше въпрос за СИЛНИ удари всъщност.
Осъзнах следното: по нататък най-вероятно изобщо няма да повдигаме срещуположния крак, докато пренасяме върху него тежестта от удара. Нито ще извъртаме толкова много глезена на прилежащия, въпреки, че това ми е толкова удобно сега. Вероятно и пренасянето на тежестта няма да се вижда толкова ясно. По-натътък, като правя удари, сигурно отстрани ще изглежда все едно просто размахвам последователно лявата и дясната си ръка напред, свити в юмруци.
Но в пряката на едно перпендикулярно четиридесет и пет градусово паралелно измерение аз ще повдигам срещуположния крак, ще пренасям тежестта върху него, а глезенът на прилежащия ще се извърта навън, за да придава максимална тежест на удара, и ударът ми ще бъде нечовешки силен, без тези неща да си личат.
Това е заради упражненията, които правим сега, в началото.

Веднага след като каза, че ще започваме отклон, второто треньорче ми каза, да му дам десен прав. Дадох му и той пристъпи вдясно от мен с една крачка и ми се озова отстрани, в бойна стойка.
- Това ли е отклон? - попитах го.
- Да, - отговори - това е отклон с крачка. Дай пак удар.
От изходна позиция му тръгнах този път с ляв - навик, редувам ги. Той припряно и малко ядосано ми плясна ръката два три пъти наляво надясно и каза:
- Дай пак с ДЕСЕН.
При удара пак пристъпи с една крачка с левия крак покрай мен вдясно избягвайки го... и казва:
- Виждаш ли, сега на теб ти е неудобно да ме удариш с лявата, а аз съм в бойна стойка, и докато си сгъваш дясната ръка, за да се върнеш в позиция...
Върнах си ръката в свито положение, заедно с тежестта си пак назад и треньорчето състезателче ме дрънна с ляво кроше в дясната челюст, под ухото - точно по вестибуларния ми апарат. Лекичко. И аз кво - "Аахахаха :)".

Сега вече като ни пита дали сме взимали крошета, аз ще му кажа: "Аз само едно."

Днес пропуснахме, Бохо е настинал, а аз съм уморен. Гошко каратиста в понеделник се беше бил натровил с ядене и бил повръщал цяла нощ.
Утре.

събота, 18 септември 2010 г.

Пети път


Още от първата тренировка, треньорчето като показваше левия прав, се целеше в брадата ми, без да го казва изрично. Това е като аксиомата в математиката :DDD (По-скоро е теорема, защото си има обяснение).

Винаги съм подкрепял тезата, че ударът в брадата е най-добрият вариант, като се сбиеш. Например:
Виждаш в една дискотека (клуб, пъб, бар, уотевър) една селска свиня с 10 до 60 кила по-тежка от теб да се прави на мутра. Отиваш разбира се при него и уж като се разминаваш, нарочно го буташ и след това го поглеждаш. Той казва "чшш леко бее" и ти точно тогава го почваш.

Сега, представи си, че тогава вместо да си го удариш веднага рязко в брадата, започнеш да го маризиш безразборно по цялото лице и ушите. Какво ще стане - ще му сцепиш двете вежди, ще му счупиш носа, ще му размажеш джуките, ще му разбиеш зъбите, ще му спукаш тъпанчетата, цялото му лице и тяло ще са окървавени, а от ушите му ще течат реки от кръв и сополи
и ВЪПРЕКИ ТОВА той ще продължава да е прав и да се бие. Кому е нужна тази жестокост?
Ето затова аз съм привърженик на добрия стар бърз и рязък тупаник в брадата.
Дори говедото да не падне веднага, ударът в брадата се предава по челюстта до вестибуларния апарат и поне за пет секунди ще е супер замаяно, макар да изглежда в кондиция - точно тогава само с още два-три лекички произволни удара или лекинко подпиране с крак строполяването му е сигурно. Което в почти сто процента от случаите води до отказ от негова страна за продължаване на двубоя, което пък означава бърза и безкръвна локална победа и традиционно универсално изплюване от твоя страна върху злото и боклущината.
Този път по-опитното треньорче за първи път го каза изрично и то поради случайно насочване на вниманието - Бохо ме целеше в челото, докато аз се мъчех с Костенурката (хич не я схващам) и второто треньорче му каза:
- Целта ти е брадата.

Петият път се падна в петък (алитерация :DDD). Т.е. вчера.
Не взехме нови удари, продължаваме си с "лев прав, десен прав". Първо правихме ляв прав - отдръпване - ляв-десен (прави мноо ясно). И от време на време удара е с приклякане. После ни качиха на ринга да преговаряме от предишния път по наше си усмотрение с Бохо - трите защити или както аз съм си ги кръстил: Отклоняването, Костенурката и Приклякането с удар (дето ВИНАГИ левия крак отива напред И ВСТРАНИ [наляво мноо ясно]).

В началото тъкмо привършваха тренировка некви две професионалистчета, бъхтаха удари по чувалите, забелязах, че НАИСТИНА при всеки удар се завърта петата от глезена - при удар с дясна (те биеха не само прави, а и крошета и ъперкъти, може би това ни предстои и на нас да вземем :))))) - дясната пета от десния глезен, при удар с лява - лявата пета от левия глезен.

Започвам да се замислям дали да не си поставя за цел да стана професионалист. Едно приятелче, с което седяхме на един чин по време на началното си образование и което ги разбира тези работи, ми каза, че някакъв влезнал за първи път в зала на 29 години и впоследствие станал републикански шампион.
Както и че професионалистите тренират всеки ден.
По два пъти.
Ебаси кефа!

На петия път за малко пак се появи готината руса мадама :))))))))))))))))))))
Полафи си малко с първото треньорче и си излезе - тя е от някаква по-късна група, които или са професионалисти, или са супер напреднали, защото като си тръгнахме, ги видяхме да загряват... ама то ебаси загрявката, като минавахме покрай тях, бичеха коремни преси и лицеви опори, а ние за загрявка само тичаме в кръг и правим разни упраженения...

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Четвърти път :))



Разликата между кикбокса и уличния бой е в две неща:
първото е, че при уличния бой ПРОТИВНИКЪТ ТИ (както и ти) няма ръкавици на ръцете си, а второто е,
че няма правила,
като това си е лично мой извод.
Днес (вчера вече, но не съм си лягал цяла нощ, ебаси) взехме първата защита - свиваш ръце пред лицето си и се сгъваш като костенурка :DDD После втората - приклякането от вчера, но вече в по-реална обстановка, защото Бохо се беше посъвзел. И Гошко беше там. (П.П. Грешка, най-първата защита беше да му отклониш ръката покрай себе си - противниковата лява вдясно покрай теб с твойта лява, а дясната - вляво с твойта дясна; костенурката и приклякането бяха съответно втора и трета.[моля виж тук едно препращащо пояснение, за необходимостта от което много ме е срам]) Този път бяха и двете треньорчета, като и двамата обясняваха. Веднага забелязах, че като второто треньорче ни обясни приклякането, включи и няколко допълнителни обяснения, които вчера не ми беше казал, докато учех приклякането на чувала. Предният крак се изнася освен напред (защото тежеста отива на него), също така и доста встрани. Включително и когато правиш десен прав. При ляв прав се завърта навън (в случая наляво ;) петата на десния (на 14-я път ебаси забелязах, че тук съм искал да кажа ЛЕВИЯ) крак, който ВИНАГИ е напред (ако си десничар, разбира се), а при десен прав - дясната задна пета (надясно се пада). Всичко това е заради тежеста, която е основно понятие при чистите удари, при които се получава много голяма сила, дори и да не си сто кила.
Не беше само това, веднага си спомних и една друга негова фраза от втория път. Говореше на Гошко:
- Т'ва му е тъпото на каратето (тук перефразирах малко), че повтарят по много пъти едно и също.
И други две-три изречения каза, които засега не са интересни.
- А аз като видя, че нещо става и минавам на следващото. - добави.
Тези два факта, осмислени от мен в онзи момент, се комбинираха с трети. В началато второто треньорче (което изглежда по-опитно) попита първото какво прави с нас и второто му каза ляв прав, отскачане (просто пренасяне на тежеста на задния крак и преместване на тялото както е напред назад) назад (защита, значи може би даже това е била първата, защото беше съвсем в началото, преди костенурката, но понеже ни я каза по-неопитното (първото) треньорче, явно не се брои) и после пак ляв прав (което ще рече ново пренасяне на тежестта от задния десен на предния ляв (разбира се с извъртане на дясната пета навън, така както е била извъртяна лявата при първия ляв прав, пак навън) и преместване на трупа, както е бил леко наклонен назад, напред). (Тук от четиринайстия път не ми стана съвсем ясно как ше съм извъртал дясна пета при ляв удар, но както и да е...)
Като си представих едновременно и трите факта, комбинирани с обстоятелството, че винаги в началото питат какво сме взимали досега, за първи път ми светна нещо изключително важно.
Че треньорите не се занимават само с нас, на главите им са доста хора, не са длъжни да помнят всеки какво е взимал и на кого какво са казвали и в процеса на усвояването преценяват, обясняват, поправят грешки и доста се стараят и като цяло са големи пичове. Тогава разбрах, че трябва да използвам главата си, да слушам и да гледам внимателно, да помня всичко, да задавам възможно най-добре обмислените и смислени въпроси, да се заслушвам във фразите, които използват, като обясняват, да не досаждам.
Така например още на първия път първото треньорче каза нещо при първия научен от нас удар - левия прав, което тогава не написах - че след като вече сме схванали в главата си след многото показвания и повторения във въздуха механизма на движението, ще отидем на тапицираните с меко правоъгълни плоскости, залепени за една от стените,
за да усетим удара с голите си ръце. Каза:
- Все едно имаш пирон между показалеца и средния си пръст и с него намушкваш мекото тапицирано. А не го драскаш. - показа смешното неправилно движение, при което при удара ръката ти се плъзга леко надолу по целта.
Днес вече като бях с професионални ръкавици и старателно навити по определен начин под тях боксьорски бинтове, при левия прав - отскачане назад (защита) - пак ляв прав пак ми показа:
- Абе все едно държиш пирон между пръстите и го забиваш бе, а не да дереш като маче (точно така каза). - и показа по ебаси смешния начин :D

Най-накрая второто опитно треньорче ни качи на ринга и нареди три чифта гири - от 5, 2,5 и 1 килограма. Правихме следното: аз с петте килограма правя във въздуха леви и десни прави с придвижване навсякъде (напред, назад, наляво, надясно и завъртане в двете посоки) в продължение на 30 секунди, Бохо почива. Давам му гирите да прави същото и продължавам 30 сек. без гири - във въздуха, после взимам 2,5 килограмовите и същото, а Бохо без гири във въздуха, после му ги давам и аз без гири трийсе секунди, после взимам с най-малките една минута, той почива половин, давам му ги и тва е.
Добри са треньорчетата.
Стараят се да ни е интерсно.
Вече си мечтая да ни дадат най-после крака.

(П.П.П. Друго интересно, което пропуснах.
Накрая при свободното видях, че Гошко бие шутове по чувала - той си е каратист и разцъква отделно от нас. Казах на второто треньорче:
- Виж обаче каква е разликата между каратето и кик бокса - рамото на дясната ръка е вдигнато като на лявата.
- Да - потвърди той и каза, че това на Гошко му е от каратето.
А нас ни учат лявата ръка, която винаги е напред при десничари, да е с вдигнато високо и залепено за лицето отляво рамо, а задната дясна ръка - със залепен юмрук до лицето вдясно и СМЪКНАТО РАМО, за да може лакъта да покрива долу черния дроб.
Не знам защо има разлика в двете, сигурно тия в каратето не си бият шутове по черните дробове.)

Сетих се, че за първия път по-долу забравих да кажа за невероятната руса мацка, затова сега ще го добавя 3 публикации по-надолу, като послепис :))

Ммне, ще го напиша тук, на четвъртия път :DDDDD
Преди да си тръгнем първия път, като се правехме, че правим коремни преси и се учехме да скачаме на въже, на ринга една руса мацка се биеше с некакъв. Боят беше тренировъчен, онзи не се опитваше да я нокаутира, но мацката сякаш се опитваше. Направо ме разби. Дясно маваши, ляво маваши и вендага ебаси бързото и силно май гери със две крачки напред след това. Брутално. Мацката беше с каска. И гума под устните, както и оня. И двамата със специални такива на краката. Маризеха се супер мега динамично от единия край на ринга до другия. По едно време мацката му вкара тупаница и на ония му падна гумата на земята и си я вдигна и пак я лапна. Ебаси кютека!
После като си тръгнахме и като излезнахме от съблекалнята и като минахме през залата и видях същото момиче на пейката без гума в устата и без каска... Ебаси невероятната руса мацка.
Даже не я познах, после Бохо ми каза, че е същата от ринга.

сряда, 15 септември 2010 г.

Трети път

Днес беше третият път и пак беше вторият треньор, явно първият ни е излъгал, че е там всеки ден. Гошко почиваше, защото беше идвал вчера. Бохо беше дошъл след поредица от сватби и рождени дни, затова на 45-тата минута треньорчето му каза да почива малко и да не прави нищо интензивно, за да не колабира. На мен ми каза да потренирам на чувалите леви прави и като ми е удобна дистанцията - десен прав, като се придвижвам около чувала правилно. После вика:
- Като тръгне да те удря противника си открива тялото, затова като приклекнеш, хем избягваш удара, хем можеш да го избоксираш под неговата ръка.
Тренирах приклякане в адски динамичен режим и въобще не се изморих - явно съм робот и може и да стана състезател на 30 години, ебаси кефа! Комбинациите бяха: ляв прав - приклякане с десен прав и после ляв ляв приклякане с ляв - изправяне с десен, с правилно придвижване около чувала. Е на тва направо се разбих. После свалих ръкавиците и бинтовете и пак същото с малки гирички, не по чувала, а във въздуха и накрая като се уморих разцъках малко с щангата за рамене, набирания, коремни преси, разтягане и скачане на въже - по една серия и за по 10 секунди. Много съм се надъхал.
А сега мисля да запаля една тънка ръчносвита цигарка (само една!) и да погледам клипчета за кик бокс във ютюб. Ебаси как се радвам, че го почнах тоя блог :))))

П.П. Четвъртият път ще бъде утре :)))))

Втори път

Вторият път беше на другия ден преди четири дена в събота. С нас дойде и един друг приятел, който от пет години тренира Го-Джу-Ру, но в момента е в лятна ваканция. Ще започват пак след две седмици и дотогава иска да потренира кик бокс. Ще го наричам условно Гошко (всъщност не се казва така). Беше другия треньор и ни продаде ръкавици за блъскане по чувал и боксьорски бинтове. Преговорихме стойката и ни пита дали сме взели някакъв удар предишния ден и аз му казах, че сме взели ляв прав с пренасяне на тежестта на предния ляв крак (защото по принцип е равномерно между двата крака) и той каза, че сега ще вземем ляв прав, но с пренасяне на тежестта на задния десен крак и извъртане на предната ЛЯВА (МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ, БЯХ НАПИСАЛ ПОГРЕШНО "ДЯСНА", КОЕТО Е МНОГО ЗЛЕ!!!!, СЕГА СЕ ПОПРАВИХ, СТАВА ВЪПРОС ЗА ЛЯВА) пета навън, от което очевидно се губи сила на удара, плюс това, че ни казва нещо коренно различно от инструктура от първия ден, отначало се усъмних в професионализма и на двамата, но се оказа, че това се прави, за да последва веднага десен прав, с пренасяне на тежестта от задния десен на предния ляв (крак), докато прибираме лявата ръка, все едно си хванал някого за косата и все едно прибирането на лявата ръка засилва движещата се напред дясна. Това беше и първата ни комбинация от удари, на която ни научиха. Ляв прав - десен прав. Потренирахме я на чувалите и после с леки гирички, за да се изчисти движението. Бохо попита треньора кога ще почваме да учиме крака и треньорът каза като научим ръцете и че на нашта възраст крака не ни трябват по-нагоре от до кръста и че ще ги нокаутираме само ако се наведат и че той така има много нокаути и като показа ритна леко Бохо по корема и ръката, в която държеше бинта на кълбе, което бе навивал сигурно пет минути и каквото беше навил се разви. Аз и Гошко бяхме е такива:
- Аахахахаха!
Друго интересно беше още в началото като си купихме ръкавиците и бинтовете (Гошко си взе само бинтове щото само за две седмици) и аз питах Бохо дали се сеща как Тонг По си навива бинтовете и той каза, че съм като малките деца, а аз питах лошо има ли, а Гошко потвърди, че то това е най-хубавото. После Бохо разправяше на всички, че съм като малко дете, на което са купили Плейстейшън 3 (това е по действителен случай, така че байт ми) и че ще си легна да спя с ръкавиците.

Първи път

Първият път беше в петък, преди четири дни. Най-много ме притесняваше това, че отидох да се записвам с едни скейтърски панталонки и тениска. Записахме се аз и един приятел, когото условно ще наричам Бохо (всъщност не се казва така) и си беше с изряден анцуг. Успокоих се. когато видях, че инструкторът е със същите панталонки като моите, само че друг цвят. Преди и по време на общата загрявка (още само на нея се изморих зверски) и малко след това, пускат музика от някакво радио и по някое време бях очарован, че пуснаха Интергалактик на бисти бойс. Аз не знам доколко ще е смешно, но искам да сложа тук клипчето



Тренировката беше половин час учене на стойката, половин час учене на ляв прав (първият удар, който ни научиха) и накрая до половин час да си блъскаме нещо свободна програма. Треньорчето беше голям професионалист. Един голям часовник отмерва със звуков сигнал 3 минути разцъкване и една минута почивка, защото така са рундовете. По едно време треньорчето ни накара да танцуваме три минути танго по средата на един висок ринг, хванати за ръце и с цел да усвоим стойката пристъпваме напред-назад - наляво-надясно. Разбира се, че се огледах, но никой не ни обръщаше внимание. А пък по едно време треньорчето ни пита дали сме тренирали нещо преди това и каза за мен:
- Тоя е тренирАл нещо.
Явно е добър, щом разбра, че съм нинджа по рождение.
Интересно е, че започнахме с ляв прав. Като потанцувахме и попристъпвахме тромаво в опити да усвоим правилното придвижване в стойка, треньорчето каза:
- Айде сега още три минути еди какво си (забравих) и после започваме ляв прав.
- Бохо, после почваме ляв прав... - повиших глас аз, защото Бохо беше настрани и не знаех дали е чул.
Тогава треньорчето ни събра и ни каза:
- Ще чупиме ли носовете?
Бохо е много зле и му се върза, защото е имал някаква операция на носа и го пита как се чупят носовете. Треньорчето му каза, че ляга долу на гумата и го удрят с бухалката по носа или пък, защото аз съм му приятел, му бия една тупаница и готово.
После поясни, че се шегува и няма такива работи.
Аз обаче го питах дали всички са с трошени носове и той каза, че да. И аз го питах защо неговият тогава не ми изглежда счупен и той си натисна носа с показалец и носът му се залепи за лицето.

Встъпление (Интро)

Преди пет дни, в петък, се записах на кикбокс. Никога не съм тренирал такова, затова смятам да съм супер старателен и да започна от А, Б и В, а не направо да отивам на Ю и Я. От години исках да тренирам нещо организирано - още откакто ръката ми взе да се стабилизира след една операция. Досега съм ходил три пъти - в петък, събота и днес. Откривам в себе си голям ентусиазъм.
Това не е блог за спиране на цигарите.

Това е блог за кик бокс.