Влезнах във филма.
Влезнах във филма. Просто не знам как ще продължа да пиша в този блог, прогресът е толкова реален и ударен, че ми разсейва първоначалната концепция. Това не е промяна, това е затвърждаване на първоначалното положение, при което обаче се чувствах толкова по-различно.
Преговаряхме, тренирахме крошето. То върви с Отклон (не Отклоняването от 4 пъти по-надолу) и с леви и десни прави.
До нас на ринга един доста опитен играч направи нокдаун на един от по-начинаещите. Ебати колко бях гневен и възмутен тогава (тук малко редактирах десет месеца по-късно). На мен ако ми се открие някой по-неопитен, никога няма да го джасна силно в брадата, най-много да маркирам един удар, колкото да му подскажа къде да се пази повече; отначало мислех, ако ми кажат да тренирам с него, да кажа, че не искам, защото е некоординиран и не съм отишъл там да ме нокаутират някакви тъпаци, а да поспортувам, но после реших, че искам да тренирам някой път точно с него и като се открие, да му резна един и да го вкарам в задно салто по корем, както си е с 10 килограма по-тежък от мен,
да... му се не види и тариката...
Ударите ми доскоро бяха слаби и несигурни, но вече стават силни и стабилни. Започвам да схващам Крошето. Още от 2-3 тернировки насам вече не се уморявам да стъпвам на пръсти в продължение на един час.
В еуфория съм, наистина, настроението ми е невероятно :) Дълго време чаках момента в който отново ще тренирам нещо организирано, имам да наваксвам много пропуснато разцъкване от последните три години.
:))))
