Научих името на хубавото русо момиче :))))))))
Обаче сега не съм сигурен, че го помня правилно, супер дебилно, нали :DDDDDDDD
В действителност просто чух как я наричат, но верно не съм сигурен дали е както се сещам :DDD
Хубавото русо момиче загряваше с нас онзи ден. Тя е много атрактивна, първо защото е единствената жена, второ защото е красива и трето, защото има хубаво тяло. След загрявката обаче си би шута и отиде сигурно да загрява навънка, защото след един час дойде със следващата група. Надявам се на всички там освен мен, които тренират от години, да им правят впечатление същите неща за нея и просто също като мен да се правят на три и половина, иначе може и да се окаже, че аз нещо не съм наред.
На шестия път в понеделник ключовата фраза беше:
"Момчета, ние с вас Kрошета взимали ли сме?"
Каза я второто треньорче-бившо състезателче.
"Добрее!", казах на себе си и отговорих:
- Не, досега само прави - ляв прав и десен прав и три защити.
- Еми добре, значи сега ще взимаме Oтклон...
"Отклон?!?" - казах си и се сетих, че бях кръстил самосиндикално една от защитите Отклоняване. Оказа се, че няма нищо общо - онова е било просто предварително упражнение. Което си е предпоставка за "Фак!!!", защото явно ще се наложи да измислям за Отклоняването друго име.
Но това беше в средата на спортната тренировка, а в самото начало имаше нещо много по-интересно. Оказа се, че на същата сутрин е имало някакво приятелско турнирче между различни школи, университети и клубове. Треньорчето като видя, че подпитвам един присъствал познат на Бохо, се приближи и каза, че турнирчето е било приятелско и без награден фонд и че са се качвали на ринга и такива, които са се качвали преди, и такива, които никога преди не са се качвали на ринга. Просто нямаше абсолютно никакъв начин да не се възползвам от ситуацията, затова веднага го питах:
- Добре де, ако излезе един, който се е качвал много пъти на ринга срещу някой, който се качва за първи път - не става...
- Е ние ги подбирахме. - беше отговорът.
Определено се опитваше да ме подхлъзне, което беше просто чудесно - не можех да повярвам на късмета си.
- Значи не са били всички професионалисти?
- Не бе, такива дето си тренират.
- Е то всъщност кво е да си професионалист - да учиш в НСА ли?
- Да си изкарваш парите с това - има си турнири с наградни фондове.
- Не е ли да тренираш всеки ден по два пъти?
- Няма вече такива филми.
Това ми беше достатъчно.
Но да се върнем пак напред в средата на тренировката. Когато започна треньорчето да показва Отклона, осъзнах най-после разликата между упражнение и удар. Стойката за първи път от шест пъти насам се промени от бойна (такава като на дясната котка неколко по-долни публикации, но ротейтната на 20% по часовниковата стрелка, за да е стъпила котката на земята и лявата лапичка свита в лакъта, юмрукът горе отстрани под скулата [лакъта си е долу на черния дроб] и целият образ на котката преобразуван на огледална функция, защото така излиза, че е левичарка, не че има нещо лошо), което МНОГО ме изненада.
Изведнъж ни показва да застанем с крака на една линия - левия не напред, и да се накланяме настрани в общи линии с предпазна стойка на ръцете пред лицето. Питам го:
- Добре де (наум: "бахти Отклона"), как в бой ще преключа от бойна стойка в такава и после ще му избягвам ударите?
И тогава той ми каза - това е упражнение.
И тогава аз осъзнах всичко.
След това упражнение ни каза:
- Еми сега момчета вече ще започваме с вас да ходиме.
Лицето му изразяваше смесица от отвращение и отегчение.
Може би втората ключова фраза от тази шеста спортна тренировка.
Ходенето беше със засилени елементи от брейк-денса (заради сложни за описание пренасяния на тежестта), след 2-3 рунда (там са така тренировките на порции по три минути) включихме в Ходенето и удари със срещуположната ръка и накрая отидохме на неподвижните меки тапицирани неща, залепени за стената. Тогава второто треньорче - бившо (въпреки че знам ли го дали не е настоящо) състезателче ни каза:
- За да стане правия удар Силен, трябва да го застъпите. Удряйте силно, задържайте ръката, вече няма да може да правите пренасянето на тежестта с повдигането на срещуположния крак и извъртане на прилежащия глезен от Ходенето напред, защото отпред е стена, а настрани.
За първи път ставаше въпрос за СИЛНИ удари всъщност.
Осъзнах следното: по нататък най-вероятно изобщо няма да повдигаме срещуположния крак, докато пренасяме върху него тежестта от удара. Нито ще извъртаме толкова много глезена на прилежащия, въпреки, че това ми е толкова удобно сега. Вероятно и пренасянето на тежестта няма да се вижда толкова ясно. По-натътък, като правя удари, сигурно отстрани ще изглежда все едно просто размахвам последователно лявата и дясната си ръка напред, свити в юмруци.
Но в пряката на едно перпендикулярно четиридесет и пет градусово паралелно измерение аз ще повдигам срещуположния крак, ще пренасям тежестта върху него, а глезенът на прилежащия ще се извърта навън, за да придава максимална тежест на удара, и ударът ми ще бъде нечовешки силен, без тези неща да си личат.
Това е заради упражненията, които правим сега, в началото.
Веднага след като каза, че ще започваме отклон, второто треньорче ми каза, да му дам десен прав. Дадох му и той пристъпи вдясно от мен с една крачка и ми се озова отстрани, в бойна стойка.
- Това ли е отклон? - попитах го.
- Да, - отговори - това е отклон с крачка. Дай пак удар.
От изходна позиция му тръгнах този път с ляв - навик, редувам ги. Той припряно и малко ядосано ми плясна ръката два три пъти наляво надясно и каза:
- Дай пак с ДЕСЕН.
При удара пак пристъпи с една крачка с левия крак покрай мен вдясно избягвайки го... и казва:
- Виждаш ли, сега на теб ти е неудобно да ме удариш с лявата, а аз съм в бойна стойка, и докато си сгъваш дясната ръка, за да се върнеш в позиция...
Върнах си ръката в свито положение, заедно с тежестта си пак назад и треньорчето състезателче ме дрънна с ляво кроше в дясната челюст, под ухото - точно по вестибуларния ми апарат. Лекичко. И аз кво - "Аахахаха :)".
Сега вече като ни пита дали сме взимали крошета, аз ще му кажа: "Аз само едно."
Днес пропуснахме, Бохо е настинал, а аз съм уморен. Гошко каратиста в понеделник се беше бил натровил с ядене и бил повръщал цяла нощ.
Утре.
