понеделник, 13 декември 2010 г.

42, 43, 44 и пак малко за '41

Ебаси, имам чувството, че се превръщам в боксьор...

Ето така мислех да започна, но сега вече ми звучи смешно.
...Защото в събота сутринта един пичага на 16 години ми игра почти през цялото време БЕЗ ГАРД, също като ислямското копеленце Насим Хамед; и ми разби носа. Това, че тренира от две години, предполагам, че не ме оправдава, както и това, че не бях мигнал цяла нощ преди това. Обаче и някакси не се чувствам виновен, нито гузен или засрамен :))
На тренировката в събота четирима души се сменяхме и играхме свободно, ударът от малкия не беше чак толкова сериозен, продължих да си играя, кръв имах най-вече в сополите като си издухах носа по-късно, иначе нищо ми нямаше. Разбира се, че и аз го уцелих няколко пъти (въпреки, че ситната гад беше дяволски бърза), но не го нараних, което между другото не е никак лесно. Тогава беше първото треньорче.
Пичът е втори в България, после си говорихме и наистина е пич.

И като съм започнал отзад напред, след съботата ще спомена и четвъртъка, когато съвсем в началото, след загрявката и задължителния триминутен бой със сянка (, който представлява пестници във въздуха, както отбелязах веднъж,) си навих грижливо боксьорските бинтове, посегнах към спортната си раница и...
... открих там две различни ръкавици.
Леви.
Едната за чували, а другата бойна.
На едната пишеше с маркер "BEAT", а на другата "THUNDERDOME".
Слава Богу, че там не бяха Бохо, Бра'чеда и Гошко, защото просто... щяха да ме съсипят.
Ужас.
А това беше само втория път, когато реших да взема само бойните...
Отидох при треньорчето и казах, че този път мисля да потренирам само с гирички и щанги, без да блъскам, като си движех леко дясната ръка, намеквайки, че ме боли.
Еми какво друго можех да направя... Треньорчето каза:
- Добре, но тогава махни бинтовете.
- Разбира се. - отвърнах аз.
Тренировката ми обаче беше супер пълноценна за този момент от развитието ми; беше между другото втората такава, след десетия път

По-назад в сряда пък онзи "нокаутаджията", когото ще нарека тук Русия (всъщност изобщо не е рус), който споменах в 'Деветия и 'Десетия път... пак свали един боксьор на земята, при това онзи беше с една глава над него, два пъти по-тежък и с два пъти по-дълги ръце. Сега обаче, за разлика от преди, можех да погледна на ситуацията реално. Пичът просто е много добър. Онзи с нокдауна веднага стана и Русият му се извини. После в съблекалнята станах свидетел на разговора между тях, което ми помогна да погледна и на описаната преди тридесет и три пъти, съвсеееем-съвсем в началото - ситуация, също така реално, а не дебилно и повърхностно, както я описах в 'Деветия път.
Първо пичът се извини отново на Пострадалия, който всъщност никак не беше пострадал сериозно и му каза, че в спорта, който тренираме, няма начин да не се случват такива работи, което си е самата истина. Съвсем уместно отбеляза и, че ако тренирахме шах, нямаше да се случват въпросните неща.
После му разказа за случая, когато свали и Къдравия (чието име, както се досещате, е различно). Интересно, но явно съдбата ми е отредила нелеката задача винаги да съм свидетел на ключовите събития, които се случват около мен при всяко мое начинание, щом Русият спомена онази случка отпреди два месеца и половина - явно тя беше единствената друга подобна и между другото тези случки сe оказват доста удобни за преекспониране при разговорите в залата.
Каза, че тогава са тренирали с Къдравия по Условия (а аз тогава си мислех, че са играли свободно; както казах и тогава, видях ситуацията веднага след нокдауна - самият удар го пропуснах). Условията, давани от треньорчетата, също могат да бъдат опасни, ако не се пазиш, очевидно :)
Бил е седмият или осмият рунд. Това е доста. Това са 21 - 24 минути, а заедно с почивките по една минута - двадесет и седем - тридесет и една минути интензивно трениране. Доколкото разбрах, Къдравият е направил своята серия, след което идва ред на Русия; той си е направил ударите, но Къдравият се наклонил в неточния момент по неподходящия начин без необходимата защита и... брадата му се е оказала укорително уязвима на траекторията на ръката на Русия. Между другото описаните двигателни действия стават много по-бързо от средностатистическите възприятия, камо ли от скоростта на писане или четене.
Почувствах се тъпо, че тогава - преди двеста месеца - го помислих за тъпанар. Когато чух разказа, тъкмо си тръгвах; за първи първи път казах "Чао, момчета, приятна вечер!". Това беше първият път, когато ни в клин, ни в ръкав, казах подобно нещо на непознати за мен "колеги боксьори".

А пак малко за '41, защото за тогава забравих да кажа, че освен похвалата на второто треньорче, че съм научил Класическата костенурка, имаше и още нещо, заради което съм доволен от себе си. За първи път вкарах в свободна игра доста важна защита, последвана от нападение от моя страна. Отклоняването.
Последния рунд, последните секунди, опитах и успях да направя, мисля, че два пъти, в реално време, Отклоняването (за което в началото на 'Шестия път се ядосвах, че ще трябва уж да му измислям друго име - заради Отклона). Или както съм се опитал да обясня в 'Четвъртия път, това представлява: да отклониш левия прав на противника си в твое ляво покрай теб с леко странично движение на твойта дясна ръка. ОПИТАЛ, защото сега видях, че в четвъртия път супер безотговорно от гледна точка на целта все пак евентуалните ми читатели да ме разберат правилно, съм наричал "дясна" ръката на противника, която е МОЕ дясно, и "лява" тази, която е в МОЕ ляво, т. е. разменил съм ги, което си е мегадебилно. Много се дразня така. Както и да е. Голяма работа... Ще направя пояснителна препратка... мамка му. Та веднага след като засечеш със (лек) страничен удар противниковия ляв (прав) с дясната си ръка вляво,
противникът ти залита в негово дясно, лявата му ръка се отплесва покрай теб, а ти се оказваш от лявата му страна; неговата дясна ръка е още по-далеч от теб и не представлява никаква опасност в този момент; а лицето му е напълно открито и беззащитно за подготвената ти за удар лява ръка, независимо дали става въпрос за кроше или за прав удар...
Като ти се получи това в реално време, нещо в мозъка ти казва "клик" и се усмихваш вътрешно. Разбира се, че не ударих силно колегата. Както казах и в четвъртия път, това ни беше първата защита, на която ни научи второто, по-опитно, треньорче. Както се оказа, тази защита е и първият мост към ефективно нападение. Поне така мисля да бъде лично за мен :)
Такива работи :))

Пичове, тук, в София, след дасиебе-внезапното-застудяване, най-после заваля сняг :)))

Бъдете здрави :))))

събота, 4 декември 2010 г.

Четиридесет и четиридесет и първи път



Значи слушайте сега, като ходиш на фитнес, не се брои това, че днес си ходил, а това, че си ходил примерно 5 месеца подред БЕЗ ПРОПУСК. Същото явно е и с кик бокса. А вероятно и със всички спортове, но не съм компетентен да го твърдя със сигурност.

Вчера в петък с Бохо тренирахме най-после пак Условия на ринга, което беше много добре; научих се пазя от селските му крошета с отклон и странична костенурка. Без ескиважи.
А днес пък стигнах до извода, че ръцете наистина са много по-важни от краката, защото по време на бой, в момента в който си отлепиш единия крак от земята, ставаш половин човек.
Треньорчето ме похвали, че съм се научил да се защитавам (като имаше предвид, че съм овладял поне Класическата костенурка). Те предполагам това искат да знаят, за да те пуснат да играеш при аматьорите. Дано се подлъже :))

Тридесет и девети път

Във вторник с Бохо взехме една изключително важна Защита, която е достъпна само за напреднали играчи и може да се научи единствено в условията на реално свободно боксиране. Ескиваж.
Значи скивайте са, това е защита против Дълги крошета. Дългите крошета са много долно нещо и могат да се правят само ако можеш да правиш перфектни къси крошета (или само "крошета"). Причината за това е, че дългите крошета приличат изключително много на популярните удари "селски тупаник" и затова подлъгват начинаещите боксьори да ги използват в пиянски свади. Селският тупаник като удар, обаче, притежава редица недостатъци пред Дългото кроше в бокса.
Преди, по време и след удара си много нестабилен :)))

При ески-шибаните-важи приклякаш и се придвижваш с една крачка встрани с единия крак. В посока към Дългото кроше. Тънкостта е в това, да си сложиш ръцете от двете страни на главата, за да ти пазят от евентуалния нисък лакът отстрани в челото.