събота, 4 декември 2010 г.

Четиридесет и четиридесет и първи път



Значи слушайте сега, като ходиш на фитнес, не се брои това, че днес си ходил, а това, че си ходил примерно 5 месеца подред БЕЗ ПРОПУСК. Същото явно е и с кик бокса. А вероятно и със всички спортове, но не съм компетентен да го твърдя със сигурност.

Вчера в петък с Бохо тренирахме най-после пак Условия на ринга, което беше много добре; научих се пазя от селските му крошета с отклон и странична костенурка. Без ескиважи.
А днес пък стигнах до извода, че ръцете наистина са много по-важни от краката, защото по време на бой, в момента в който си отлепиш единия крак от земята, ставаш половин човек.
Треньорчето ме похвали, че съм се научил да се защитавам (като имаше предвид, че съм овладял поне Класическата костенурка). Те предполагам това искат да знаят, за да те пуснат да играеш при аматьорите. Дано се подлъже :))