Треньорчето ми показа как се прави прав от близка дистанция. Трябваше да правим ляв - отдръпване - ляво кроше-десен. При правите удари думата "прав" се пропуска и се казва само "ляв" или "десен".
Попитах го как така ще бия десен прав след ляво кроше. "Момент" - каза ми той, защото тъкмо обясняваше на едно момче от съседния чувал Отклона. После ми обърна внимание.
- Значи нали правим: ляв - отдръпване, - показвам аз - и после ляво кроше... След крошето съм съвсем близко до чувала, как да бия десен?
- Значи - казва - когато дистанцията ти е недостатъчна, обръщаш лакъта да ти дойде назад над рамото и удряш така - показва.
Направих го и той ми каза с плясване на ръцете:
- Точно така! Виждаш ли колко хубаво влиза удара!
Прави ми впечатление, че другите около мен се уморяват доста бързо. Пристрастната ми логическа способност ме подлъгва да заключа, че това е едно от най-важните неща при бокса и може би наистина съм способен да постигна някакви успехи на спортно и дори професионално ниво. Доста изкушаваща идея, в предвид, че все пак гледам да се забавлявам от цялата тази работа. Например малко преди това трябваше да правим ляв с приклякане (дето левия преден крак отива настрани наляво) - изправяне с ляв-десен. Треньорчето ни каза - това е доста изморително - като се изморите - се движите правилно около чувала и биете от време на време леви прави. Е, аз не се изморих. А другите... се измориха. Окапаха на тридесетата секунда. Потят се зверски. Оставам с впечатление, че е защото оставих настрана тютюна. Което пък ме подсеща, че ми свърши матряла за тънки ръчносвити цигарки. Само разходи, разходи, разходи... Гррррррр!!!
На двадесет и втория път мисля, като си купих накрая назъбника, в началото треньорчето се помайтапи с мен, като каза (трябваше да правим в самото начало три минути само ляв прав), че удрям много леко чувала, а трябва (започна да показва много образно) да искам да направя на противника аркада, да му се отвори месото, да му счупя носа, пак повтори да му се отвори месото и ако мога да бръкна в него. Той така и преди се е шегувал с нас, все едно се опитва да ни плаши - така например в началото на осмия път, след като предишния път онова позьорче беше разкървавило носа на мегакиборга, ни вика:
- Абе вие още ли не сте се отказали бе?
- Що, време ли е вече? - попитах тогава аз.
- Еми виждате какви неща се случват - чупят се носове... Ето, преди малко стана пак същото... - едно дебеличко момченце пак беше ударило преди да дойдем някакъв робот, който го е пазил разбира се. Видяхме го момченцето в съблекалнята - нито се правеше на тарикат, нито нищо, явно е станало без да иска; момченцето даже ми е симпатично между другото.
Но друго ми направи впечатление. Че треньорчето използва моя начин на изразяване, като се майтапеше за аркадите - вижте само обяснението ми за необходимостта от пребиване на боклуците-"мутри"... Доста е сходно, нали..? Явно съм талант, роден за бокс и кик бокс, имам (кик)боксьорско мислене!!! Хихих :)
И друг път съм усещал, че изпреварвайки събитията мисля доста адекватно по отношение на абсолютно непознатия ми доскоро спорт (досега от бойните изкуства бях тренирал само киокушинкай). Например спомнете си как пак на петия път ми беше направило впечатление, че някакви "две професионалистчета" правят много добри удари по чувалите. Още тогава ги нарекох "ъперкъти и крошета", като изобщо не знаех, че ударите са точно такива и че това всъщност са всичките; дотогава бяхме взели само прав. Сега тези "професионалистчета" ги виждам често и мисля, че съм горе-долу на тяхното равнище, а на тези отстрани вероятно им изглеждам доста добър.
Всъщност със сигурност е така. Усещам респекта на останалите трениращи към мен. Напоследък все тренирам сам, защото все се разминаваме с Бохо и Бра'чеда, а Гошко ходи само в събота - започнал си е Го-Джу-Руто. Вчера един доста як индивид от съседния чувал ме пита в една от едноминутните почивки дали може да поблъска на моя - големия - дюшек (такова де, чувал). Казах му, че може, но ще блъскаме и двамата на него, защото аз си оставам там. Той каза, че само за две секунди. Аз казах, че щом е за две секунди няма проблеми. След 10-секундно мълчание допълних, че този чувал е добър, защото се клати по-малко, а другите като ги удариш, се премятат на синджира около металната греда горе високо във въздуха :DDD Той отвърна, че на малкия не може да се правят добре крака и за това иска на големия. Аз му казах що бе, перфектно си е на малкия за крака - и направих брутално маваши на височината на главата на малкия дюшек (чувал де, не знам що ги бъркам така от първия път), като събеседникът ми беше непосредствено вдясно (мое ляво) от него и усети цялата сила на удара. Досега мисля, че не ме бяха виждали да играя с крака и съответно са мислели, че не мога, но мисля, че всички, които ме видяха тогава, кимнаха мислено с глава. Той каза:
- Да, но този е къс и не мога да се тренират ниските шутове.
Съпричастно ритнах няколко пъти ниско големия чувал и се съгласих с него. Така и не тренира той на големия чувал.
Това с краката пък е другото нещо. Като гледам другите как ритат, имам чувството, че нищо ново няма да ме научат. Но пък очаквам с нетърпение да ни ги дадат най-после тези крака, та да може най-после легално да си ги тренирам. А и очаквам да ме научат на някои непознати хитрости, най-вече свързани със защитата, от крака.
Та затова се старая сега - и до шутовете ще стигнем. Аа, да - вече доста съм се разтегнал. И скачането на пустото му въже почва да ми връзва.
