Боксьорската гума прилепна перфектно по небцето и венеца ми. Но за това по-късно.
Сега малко ретроспекция.
Почти три седмици нямах интернет и между другото не ми беше никак зле. Ей, много гадна работа, изобщо не се усещаш кога интернетът от забавление ти става ангажимент...
Всъщност, на четиринадесетия път не просто ми преподадоха Ъперкъта, тогава си и поговорихме с треньорчето за категориите. Като цяло, или се опитва да ме подхлъзне, или се ебава с мен.
Искрено се надявам да е първото :))
Но по-важното стана на следващия - петнадесетия път (първата точка след четиринадесетия). Тогава загрявката за пръв път я водеше първото треньорче - и за първи път ни накара да направим десет лицеви опори. Признавам, че отначало шумно се изсмях. После обаче се зачудих дали изобщо ще мога да застана на лицева опора.
След като застанах в перфектна позиция и направих десет чисти лицеви със скоростта на светлината, разбрах, че ръката ми отново е здрава. Това промени живота ми завинаги.
След една минута паднахме за по още десет.
Треньорчето ни заговори да се бием точно на осемнадесетия път - намигващото човече. Попита ни с Бохо:
- Абе вие двамата няма ли вече да се биете, имате ли боксьорски гуми?
Аз с радост възкликнах - Абе верно бе, няма ли ние вече да се бием с него? - и къде пък намерих да добавя - Ама ние нямаме професионални ръкавици, а такива за чувал, то с тях можем ли да се бием?
- Аа не, трябват ви от другите. И ако мислите да напредвате в бокса трябва да започнете да играете на ринга.
- А те колко струват (ръкавиците)?
- Петдесет лева, мога да ви поръчам и такива от изкуствена кожа за десет лева по-малко, но не знам кога ще се скъсат.
"- Еби му майката" - това наум.
И така остана за когато имаме излишни пари.
На следващия път категорично решихме да му кажем, че сме решили да се бием с тези тенировъчни ли са какви са, но в последния момент размислих и си промених репликите.
- Значи какво ни трябва ултимативно, гума и ръкавици, така ли?
- Да - отвърна.
- Колко струва гумата?
Мисля, че каза седем, осем или девет лева.
- Еми засега няма да си купуваме.
- Еми добре тогава, засега ще преговаряте на чувалите, а като съберете пари, ще се усъвършенствате.
Дразни...
Вчера ме попита:
- Имаш ли бойни ръкавици?.. Оо, да бе верно че те питам вече трети път...
Ебаси как дразни...
- Не, може би другата седмица ще си купя.
В края на тренировката си купих гума, като за начало (засега сме си на чувалите). Като го питах колко струваше, той каза:
- Евърласт 10 лв., Спортър - 9.
- А коя е по добра, - повдигане на рамене - сигурно Евърласт - за едно левче повече...
Сега си имам гума - първото ми нещо на боксьорската фирма Евърласт. Слага се за 25 секунди във вряла вода, после за миг в студена, слагаш си я на зъбите, стискаш зъби и си я залепваш за небцето. Направих си перфектна отливка на третия път.
Днес пък - този УЖ двадесет и трети път, трябваше да се съберем всички - аз, Бохо, Гошко и още едно момче, което е крайно време да спомена и което ще наричам Бра'чеда и трябваше да се бием свободно, както Бра'чеда ме уведоми, че са правили миналата събота, когато аз не бях. Обаче днес тренировките бяха отменени. Затова този двадесет и трети път е фиктивен. Понякога трябва да има и такива :))))
П.П. Чудех се къде ли да вмъкна един израз, който ми хрумна мисля след четиринайстия път - то като спортуваш и сетивата ти се изострят.
