петък, 5 ноември 2010 г.

Двадесет и шести път

До този момент съм на следното положение - в последния "рунд" - свободен - три минути спокойно блъскам чувала доста забележително. Ако съм с противник, ще има нов фактор - трябва да правя и защита, а там също отива енергия. Освен това не съм сигурен доколко съм адекватен в умората си - забелязвам, че може да се правя, че съм свежарка, но всъщност истинската импровизация в движенията ми е доста ограничена - заради умората. Съответно може би ако ме дрънне някой може и да падна. Тренирам кик бокс вече от месец и три седмици и вече нямам правото на лукса да се крия зад амплоато на напълно начинаещ. Няма как. Нищо.
Какво да ви кажа. Нищо не ми идва вече наум. Значи напредвам в бокса :D
Направих с вчера 3 дни подред и имам идеята да ходя и днес и утре. По дяволите, май зачестявам.
Засега ми изглежда сякаш май достатъчно се възстановявам. Значи вероятно е точно така.
Извън залата не тренирам нищо. Точно това му е хубавото на организирания спорт. Няма нужда.
Навън е такова слънце...