четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Двадесет и пети път

Така е то - тъкмо когато си помислиш, че правиш всичко перфектно и си особен талант в някоя област, идва някой и те връща в първи клас началото. Оказва се, че си супер зле и то не просто защото не ти се удава, много по-лошо - защото си мързелив и надут задник, който се мисли за голямата работа.

А може би съм прекалено жесток към себе си.

Може би просто съм започнал да схващам основните неща и добивам погрешното впечатление, че това е достатъчно, че само с едното Схващане-на-основните-неща мога спокойно да си се явявам по състезания и да си ставам републикански, европейски, а после и световен и олимпийски - шампион. Видях се с едно приятелче от детството, понастоящем много опитен кикбоксьор. Показа ми как се бие ъперкът и къде правя някои грешки. Ами те основните неща значи не просто трябва да ги схванеш, ами и да ги упражняваш достатъчно дълго време, така че да ги овладееш. Тогава вече ставаш наистина добър. Поне така ги загрявам засега аз нещата.
Ми... още по-добре. Значи съм на прав път.