Ами това беше, скъпи приятели, най-важното свърши. Най-важното винаги е в началото и бързо се променя. Най-важното винаги включва много детайли и подробности, а цаката е в нюансите и оттенъците.
Играхме бокс с приятелчето на Бохо, което бях споменал два пъти и на което честo му разбиват носа. Той тренира от година и е свестен, в него няма никаква злоба, несправедлив реваншизъм или гаднярщина. Няколко пъти - два или три, ме удари по носа, но самият факт, че нищо особено не ми се случи, показва, че не ме е ударил силно, както беше и обещал в самото начало. Някои от моите удари също бяха точни.
Първият по-сериозен удар беше в зъбите ми. Беше малко стряскащо да разбера, че като играеш с противник, можеш да очакваш от него всичко, което ти самият можеш да направиш, но това се преодолява, когато осъзнаеш, че това е невероятна възможност да се усъвършенстваш. Точно тогава, в първия миг, се сепнах наум, но разбрах, че назъбникът (боксьорската гума) наистина предпазва и то доста добре.
Иначе в началото на тренировката треньорчето ме ритна леко с май-гери в слънчевия сплит и ме попита дали съм се стегнал. Но сега вече не ми се мисли за удари с крака. Ще го отложа за по-късно.
Сега се съсредоточавам върху бокса.
Най-интересното откъм информация за първоначалното запознаване със спорта свърши.
Сега вероятно предстои просто една... рутина.
02. Vol 1 Side 2 Track 2.mp3
Готово :)
