сряда, 2 февруари 2011 г.

Шестдесет и шести път

Добър Вечер!

Не мога да избягам от изтърканото клише или поне от това, което звучи като такова. Разцепих чувалите от тупаници и шутове. Мавашита, май-герита, пестници... Треньорчето каза, като ми преподаде мавашито, че...
добре, значи интригата е доколко (околко се пише с три копчета по часовниковата стрелка, с една стъпка назад в началото :)))) съм тренирал в миналото киокушинкай и колко съм можел да ритам с крака. Признайте си. Ами тренирал съм преди 15-20 години и ме е водил брат ми 2-3 месеца. Треньорчето обаче каза, че това било достатъчно; понеже съм бил дете, начинът ми е останал в спомените. Поясних му, че маваши даже не са ми преподавали и че го знам от обща култура. Треньорчето е пич, надъхва, така си помислих тогава. Той обаче май че се оказа прав.

Иначе нищо ново.