неделя, 6 февруари 2011 г.

67, 68

Тупаници и шутове по чувалите. Изобщо даже вече не си нося бойните ръкавици. Опипвам почвата с краката. Треньорчето само ме наблюдава скришом и си трае. Чака ме да посвикна и първоначално да опозная ритниците, преди да започне да ме наставлява по-целенасочено. Знам, че не ме е оставил на самотек, защото още като ми преподаде мавашито, ми каза, че "по-нататък" ще почна да тренирам шутовете с клякане - клякам и при изправянето ритам. Като това е само упражнение, вече говорих за разликата между упражнение и удар в реални условия в 'Шестия път. Така ставали най-добрите шутове, но засега ми било рано. Това да се чува. Не съм споменавал, но към общата физическа подготовка, която си правя след всяка тренировка за десетина минути и която вече съм описвал, от може би около два месеца съм добавил и една серия клякане с лоста от 15 килограма и две тежести по пет. Коремните и гръбни преси пък вече ги правя без тежести и по повечко повторения. Разнообразие, както се казва - изключително важно е да не се претоварва човек, защото в противен случай удоволствието за отрицателно време отива на кино. Кикбоксът се превърна в хоби за мен. След тренировки пък размишлявам и какво ще напиша в този блог. Значи две от хобитата ми са кик-бокса и блоговете ми. Харесвам си хобитата, радвам се, че спортът е едно от тях.