неделя, 6 февруари 2011 г.
67, 68
Тупаници и шутове по чувалите. Изобщо даже вече не си нося бойните ръкавици. Опипвам почвата с краката. Треньорчето само ме наблюдава скришом и си трае. Чака ме да посвикна и първоначално да опозная ритниците, преди да започне да ме наставлява по-целенасочено. Знам, че не ме е оставил на самотек, защото още като ми преподаде мавашито, ми каза, че "по-нататък" ще почна да тренирам шутовете с клякане - клякам и при изправянето ритам. Като това е само упражнение, вече говорих за разликата между упражнение и удар в реални условия в 'Шестия път. Така ставали най-добрите шутове, но засега ми било рано. Това да се чува. Не съм споменавал, но към общата физическа подготовка, която си правя след всяка тренировка за десетина минути и която вече съм описвал, от може би около два месеца съм добавил и една серия клякане с лоста от 15 килограма и две тежести по пет. Коремните и гръбни преси пък вече ги правя без тежести и по повечко повторения. Разнообразие, както се казва - изключително важно е да не се претоварва човек, защото в противен случай удоволствието за отрицателно време отива на кино. Кикбоксът се превърна в хоби за мен. След тренировки пък размишлявам и какво ще напиша в този блог. Значи две от хобитата ми са кик-бокса и блоговете ми. Харесвам си хобитата, радвам се, че спортът е едно от тях.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Шестдесет и шести път
Добър Вечер!
Не мога да избягам от изтърканото клише или поне от това, което звучи като такова. Разцепих чувалите от тупаници и шутове. Мавашита, май-герита, пестници... Треньорчето каза, като ми преподаде мавашито, че...
добре, значи интригата е доколко (околко се пише с три копчета по часовниковата стрелка, с една стъпка назад в началото :)))) съм тренирал в миналото киокушинкай и колко съм можел да ритам с крака. Признайте си. Ами тренирал съм преди 15-20 години и ме е водил брат ми 2-3 месеца. Треньорчето обаче каза, че това било достатъчно; понеже съм бил дете, начинът ми е останал в спомените. Поясних му, че маваши даже не са ми преподавали и че го знам от обща култура. Треньорчето е пич, надъхва, така си помислих тогава. Той обаче май че се оказа прав.
Иначе нищо ново.
Не мога да избягам от изтърканото клише или поне от това, което звучи като такова. Разцепих чувалите от тупаници и шутове. Мавашита, май-герита, пестници... Треньорчето каза, като ми преподаде мавашито, че...
добре, значи интригата е доколко (околко се пише с три копчета по часовниковата стрелка, с една стъпка назад в началото :)))) съм тренирал в миналото киокушинкай и колко съм можел да ритам с крака. Признайте си. Ами тренирал съм преди 15-20 години и ме е водил брат ми 2-3 месеца. Треньорчето обаче каза, че това било достатъчно; понеже съм бил дете, начинът ми е останал в спомените. Поясних му, че маваши даже не са ми преподавали и че го знам от обща култура. Треньорчето е пич, надъхва, така си помислих тогава. Той обаче май че се оказа прав.
Иначе нищо ново.