Сто и двадесети път

В понеделник взех и Оширо, дето се пишело "уширо". Шие се с пета в слънчев сплит, черен дроб, брада и т. н.
И, добре де, да, спрях тънките ръчносвити цигарки.

78...

Почивка и възстановяване. Весели празници, свободни дни и вечерни напивания!

67, 68

Тупаници и шутове по чувалите. Изобщо даже вече не си нося бойните ръкавици. Опипвам почвата с краката. Треньорчето само ме наблюдава скришом и си трае. Чака ме да посвикна и първоначално да опозная ритниците, преди да започне да ме наставлява по-целенасочено. Знам, че не ме е оставил на самотек, защото още като ми преподаде мавашито, ми каза, че "по-нататък" ще почна да тренирам шутовете с клякане - клякам и при изправянето ритам. Като това е само упражнение, вече говорих за разликата между упражнение и удар в реални условия в 'Шестия път. Така ставали най-добрите шутове, но засега ми било рано. Това да се чува. Не съм споменавал, но към общата физическа подготовка, която си правя след всяка тренировка за десетина минути и която вече съм описвал, от може би около два месеца съм добавил и една серия клякане с лоста от 15 килограма и две тежести по пет. Коремните и гръбни преси пък вече ги правя без тежести и по повечко повторения. Разнообразие, както се казва - изключително важно е да не се претоварва човек, защото в противен случай удоволствието за отрицателно време отива на кино. Кикбоксът се превърна в хоби за мен. След тренировки пък размишлявам и какво ще напиша в този блог. Значи две от хобитата ми са кик-бокса и блоговете ми. Харесвам си хобитата, радвам се, че спортът е едно от тях.

Шестдесет и шести път

Добър Вечер!

Не мога да избягам от изтърканото клише или поне от това, което звучи като такова. Разцепих чувалите от тупаници и шутове. Мавашита, май-герита, пестници... Треньорчето каза, като ми преподаде мавашито, че...
добре, значи интригата е доколко (околко се пише с три копчета по часовниковата стрелка, с една стъпка назад в началото :)))) съм тренирал в миналото киокушинкай и колко съм можел да ритам с крака. Признайте си. Ами тренирал съм преди 15-20 години и ме е водил брат ми 2-3 месеца. Треньорчето обаче каза, че това било достатъчно; понеже съм бил дете, начинът ми е останал в спомените. Поясних му, че маваши даже не са ми преподавали и че го знам от обща култура. Треньорчето е пич, надъхва, така си помислих тогава. Той обаче май че се оказа прав.

Иначе нищо ново.

63, 64, 65 - Маваши!

Тоа треньорчето ми преподаде маваши. Е сега вече работата става много дебела и сериозна.

Ако май-герито е еквивалент на правия удар при ръцете, то мавашито е "крошето", защото както при крошето лакътът се извърта отстрани, така и при мавашито силата на удара идва странично. Още в мига на преподаването на май-герито преди две седмици, насочих вниманието към защитите ОТ крака. Много ме интересуват. Това, което ми показа треньорчето като защита, след изпълнение от моя страна на ляв и после десен шут към него, ми заприлича малко на айкидо. Май съм попаднал точно където трябва. И ето, днес пък ми преподаде маваши... Първо мислеше да е само ляво, но като видя как бия дясно, каза, че... нямам грешка! Това е положението :) Каза, че се удря с цялата кост под коляното - пищяла. Каза, че може и с горната част на стъпалотo, но там има много тънки кости, за които е опасно да срещнат лакът. Каза, че лоу-киците (ниски шутове) имат ефект само върху начинаещи (!), защото напредналите са със закалени крака и нищо не можеш да им направиш. Вътрешните лоу-кици били по-добре. Главата - ударът бил зад врата, но това било много трудно, дори ако противникът се е навел, защото ъгълът е такъв, че трябва да го захлупиш. Силните удари били с левия крак (тук забравих защо не с десния), показа ми удар в черния дроб (можело и да не е много силен удара, получавал се достатъчен спазъм) и в брадата. Питах го между другото - значи затова се целел черния дроб - получавал се спазъм - каза, че защото е болезнено място. Не запомних в кой момент идваше ред на мавашитата в двата случая или ми ги показваше по принцип :( Ако ритнеш противниковия крак в крачка пък, се получава като подсечка и кракът му занася.

Така както при показването на май-герито наблегна на това, че при самия удар другият (опорният) крак сякаш леко подскача и стъпва точно в момента на удара, което сме го били разбрали още при ръцете (когато застъпвахме удара, за да стане Силен), така и сега наблегна на това, че по време на удара опорният крак, значи...
повдига се на пръсти и петата доста се извърта (по интернет гледам, че говорят даже опорният крак накрая да сочи в другата посока на противника, хм, нещо май не съм разбрал правилно - чак пък толкова...). Само че, за разлика от начина, по който се извърта петата при удар с ръка, в случая не се извърта навън (дясната обратно на часовниковата), а навътре (дясната по часовниковата). Говорим за ляво маваши. Дали да не го наричам ляв страничен шут? По-българско ми някакси. Ще видим, "Маваши" е готино, некво японско такова :)

Комбинациите... Ти ллуд ли си, пита ме дали искам комбинации и ми каза - ляво май-гери, при свалянето на крака стъпваш леко встрани (ляво) и веднага "пресрещаш" с дясно маваши... !!! Майко мила!

Още като започваше да ми обяснява първия шут - май-герито, каза, че както при ръцете има "прав", "кроше" и "ъперкът", така и при краката се започва с май-герито (както казва Уикипедията - възможно най-простия, лесен и обикновен шут). Не си спомням точно думите му и дали съм разбрал правилно, но ако сходността е пълна, чудя се какъв шут ще е на мястото на ъперкъта...

Много сложно ми стана, очевидно е налице започващ нов филм. Все още дори не знам кои са правилните въпроси, камо ли да имам правилните отговори. Обаче не ми е за първи път, а и имам солидна основа, досегашните ми усилия не са чак толкова за подценяване, така че ще гледам да влезна в ритъм, според собственото си естествено темпо, без да бързам. Щото бързата работа - срам за майстора, по някой път. А бързата кучка... но това е само за жени :DDDD Колкото мога да напредвам във всеки конкретен момент според мойто си собствено вътрешно темпо, толкова и ще го правя. То това май е и начина да напредваш във всичко.

60, 61, 62 :))

Цаката е в закаляването на пищялките. Но това е САМО в дългосрочен спортен план.

Хора, дадоха ми най-после... КРАКА Направо кембаливит!

След точно четири месеца и три дни абсолютно редовно ходене на тренировки, без пропуск, като една седмица ходих дори цели пет пъти, когато вече почти се бях примирил да свиквам да се самоопределям като боксьор, вместо като кикбоксьор, треньорчето сам-самичко ме попита дали имам желание вече да ритам.

И ми преподаде май-гери.

Сега вече започва истинският кикбокс Помня как ми каза треньорчето, че краката ги дават след като усвоиш ръцете - е по-голяма оценка не ми е и трябвала. (Това е едно съвсем елементарно и незначително примерче за проявлението на шаблонния изтъркан израз "прави каквото трябва, пък да става каквото ще" в реалната обективна действителност.) Веднага гледах да задам най-важните въпроси, част от тях си ги разпределих за задаване в по-късен етап, за да извлека максимално полезна информация. Насочвах кратките разговори към най-важните теми.

И така - това беше първата седмица, в която три тренировки съвсем легално можех да си тренирам преподаденото ми във великия 59' път МАЙ-ГЕРИ! Господи, а съм все още само на 30 години :))) Та аз съм още дете!!!

Комбинациите са: ляво май-гери (уха, колко японско-каратис'ки звучи :)) - и веднага ляв-десен. Прави, разбрахме се. Не трябвало след левия шут да следва десен прав, а ляв, което ме учуди, но за момента реших да не досаждам с въпроса "а защо?" Десният шут пък е веднага след ляв-десен и отдръпване (без отдръпването ще съм доста близо до обекта на удара, предвид, че десния крак е заден, при стандартната бойна стойка). А не може ли подобно на левия шут, да направим десен и веднага десен-ляв (в смисъл що пък да са първо ръцете)? Не. Чудесно. Ето така искам да ми преподават. Сигурен съм, че когато трябва, ще разбера и защо. От тези първоначални прохождащи опити да боравя с шутове си сформирах комбинацията, с която предимно мисля да тренирам като за начало. Тя следва доста логично от комбиниране на горните два единствени варианта, които знам засега. Ляво май-гери - ляв-десен - отдръпване - дясно май-гери... Не е ли разкошно

Още на шейсетия път като му казах втората половина на тренировката, че ще поритам малко чувала, треньорчето каза:
- Давай, свиквай с май-герито, за да взимаме и маваши...
Съвсем гласно и искрено от устните ми се отрони едно несдържано "У-ХАА!!!". Идваше ми да му вкарам два десни прави и един ляв ъперкът от радост :DDDD Треньорчето е доста умно и знае как да надъхва - веднага се сетих за фразата му, след като най-после взехме Крошето съвсем в началото: "Айде сега другата седмица взимаме и Ъперкът и сте готови боксьори!" :))))

Разпитвах го за онези кофти счупвания на крака при смесените бойни изкуства, които можеш да намериш в ютюб, разказа ми за кратката история на българския кик-бокс и каква роля са играли в него боксьорите, киокушинкайците и таекуондистите, говори ми за стероидите, шмърканията и как точно тези неща водят до счупванията на краката на онези клетници в клипчетата (които между другото са само две, доколкото си спомням, без да съм ги търсил кой знае колко), защото стероидите дърпат калция от костите, а един спортист, който се храни правилно, постепенно закалява костите си, които използва най-често, структурата се променя и става по-плътна и здрава, подобно на това, което ми каза преди време за ръцете; и не може да се счупят просто така. Ей, забравих да го питам какво е правилно хранене според него... Сетих се за Кървав спорт и каменната колона, дето я риташе Ван Бастен :))) щото каза, че трябва да се рита по твърдо, но в случая сочеше най-твърдия и тежък чувал, а не уличните лампи :DDDD (въпреки че дърветата май не са лоша идея...). Говори ми за кей уан, победителите холандци и как супер черният от тях (щото другият пък е супер бял... абе холандци...) два пъти е станал шампион само с подлагане на коленце, в защита от ниско маваши (лоу кик).
- И какво става?
- Ляга на земята и не може повече.
- Но не си чупи крака?
- Не, нали ти обясних как става чупенето, при истинските спортисти не би трябвало да става така.
Едновременно успокояващо и надъхващо.
Но при май-герито пищялките още не участват.

Питах го вчера - с коя точка удряш, петата ли?
- Не, - каза - цялото стъпало, можеш и да целиш определени точки с възглавничките на пръстите.
- Пх-х-х...
- Не се смей, можеш да целиш черен дроб, слънчев сплит, но сега си с нинджа-обувките... - и все пак благодушно добави - но това с целенето много не се използва в бой...
- Къде целя, в корема, гърдите, главата?
- Слънчевият сплит - отговори треньорчето на зададения от мен въпрос. - Слънчевият сплит е мястото, което целиш с май-герито.
Толкова ми трябваше за момента.

Помните ли, когато отдавна казах, че веднъж шеговито ме ритна с май-гери в "слънчевия сплит"? Ебаси колко много си се кефя, когато се окаже, че съм бил за нещо превантивно адекватен :))))

Сега обаче ми предстои да се запозная с още един милион неща. Може и до чиста теория да опра :) Клипчета, филмчета, за каквото и за колкото имам време. В края на краищата важен е спортът :))

57, 58, 59 - mai geri :)

http://en.wikipedia.org/wiki/Front_kick

42, 43, 44 и пак малко за '41

Ебаси, имам чувството, че се превръщам в боксьор...

Ето така мислех да започна, но сега вече ми звучи смешно.
...Защото в събота сутринта един пичага на 16 години ми игра почти през цялото време БЕЗ ГАРД, също като ислямското копеленце Насим Хамед; и ми разби носа. Това, че тренира от две години, предполагам, че не ме оправдава, както и това, че не бях мигнал цяла нощ преди това. Обаче и някакси не се чувствам виновен, нито гузен или засрамен :))
На тренировката в събота четирима души се сменяхме и играхме свободно, ударът от малкия не беше чак толкова сериозен, продължих да си играя, кръв имах най-вече в сополите като си издухах носа по-късно, иначе нищо ми нямаше. Разбира се, че и аз го уцелих няколко пъти (въпреки, че ситната гад беше дяволски бърза), но не го нараних, което между другото не е никак лесно. Тогава беше първото треньорче.
Пичът е втори в България, после си говорихме и наистина е пич.

И като съм започнал отзад напред, след съботата ще спомена и четвъртъка, когато съвсем в началото, след загрявката и задължителния триминутен бой със сянка (, който представлява пестници във въздуха, както отбелязах веднъж,) си навих грижливо боксьорските бинтове, посегнах към спортната си раница и...
... открих там две различни ръкавици.
Леви.
Едната за чували, а другата бойна.
На едната пишеше с маркер "BEAT", а на другата "THUNDERDOME".
Слава Богу, че там не бяха Бохо, Бра'чеда и Гошко, защото просто... щяха да ме съсипят.
Ужас.
А това беше само втория път, когато реших да взема само бойните...
Отидох при треньорчето и казах, че този път мисля да потренирам само с гирички и щанги, без да блъскам, като си движех леко дясната ръка, намеквайки, че ме боли.
Еми какво друго можех да направя... Треньорчето каза:
- Добре, но тогава махни бинтовете.
- Разбира се. - отвърнах аз.
Тренировката ми обаче беше супер пълноценна за този момент от развитието ми; беше между другото втората такава, след десетия път

По-назад в сряда пък онзи "нокаутаджията", когото ще нарека тук Русия (всъщност изобщо не е рус), който споменах в 'Деветия и 'Десетия път... пак свали един боксьор на земята, при това онзи беше с една глава над него, два пъти по-тежък и с два пъти по-дълги ръце. Сега обаче, за разлика от преди, можех да погледна на ситуацията реално. Пичът просто е много добър. Онзи с нокдауна веднага стана и Русият му се извини. После в съблекалнята станах свидетел на разговора между тях, което ми помогна да погледна и на описаната преди тридесет и три пъти, съвсеееем-съвсем в началото - ситуация, също така реално, а не дебилно и повърхностно, както я описах в 'Деветия път.
Първо пичът се извини отново на Пострадалия, който всъщност никак не беше пострадал сериозно и му каза, че в спорта, който тренираме, няма начин да не се случват такива работи, което си е самата истина. Съвсем уместно отбеляза и, че ако тренирахме шах, нямаше да се случват въпросните неща.
После му разказа за случая, когато свали и Къдравия (чието име, както се досещате, е различно). Интересно, но явно съдбата ми е отредила нелеката задача винаги да съм свидетел на ключовите събития, които се случват около мен при всяко мое начинание, щом Русият спомена онази случка отпреди два месеца и половина - явно тя беше единствената друга подобна и между другото тези случки сe оказват доста удобни за преекспониране при разговорите в залата.
Каза, че тогава са тренирали с Къдравия по Условия (а аз тогава си мислех, че са играли свободно; както казах и тогава, видях ситуацията веднага след нокдауна - самият удар го пропуснах). Условията, давани от треньорчетата, също могат да бъдат опасни, ако не се пазиш, очевидно :)
Бил е седмият или осмият рунд. Това е доста. Това са 21 - 24 минути, а заедно с почивките по една минута - двадесет и седем - тридесет и една минути интензивно трениране. Доколкото разбрах, Къдравият е направил своята серия, след което идва ред на Русия; той си е направил ударите, но Къдравият се наклонил в неточния момент по неподходящия начин без необходимата защита и... брадата му се е оказала укорително уязвима на траекторията на ръката на Русия. Между другото описаните двигателни действия стават много по-бързо от средностатистическите възприятия, камо ли от скоростта на писане или четене.
Почувствах се тъпо, че тогава - преди двеста месеца - го помислих за тъпанар. Когато чух разказа, тъкмо си тръгвах; за първи първи път казах "Чао, момчета, приятна вечер!". Това беше първият път, когато ни в клин, ни в ръкав, казах подобно нещо на непознати за мен "колеги боксьори".

А пак малко за '41, защото за тогава забравих да кажа, че освен похвалата на второто треньорче, че съм научил Класическата костенурка, имаше и още нещо, заради което съм доволен от себе си. За първи път вкарах в свободна игра доста важна защита, последвана от нападение от моя страна. Отклоняването.
Последния рунд, последните секунди, опитах и успях да направя, мисля, че два пъти, в реално време, Отклоняването (за което в началото на 'Шестия път се ядосвах, че ще трябва уж да му измислям друго име - заради Отклона). Или както съм се опитал да обясня в 'Четвъртия път, това представлява: да отклониш левия прав на противника си в твое ляво покрай теб с леко странично движение на твойта дясна ръка. ОПИТАЛ, защото сега видях, че в четвъртия път супер безотговорно от гледна точка на целта все пак евентуалните ми читатели да ме разберат правилно, съм наричал "дясна" ръката на противника, която е МОЕ дясно, и "лява" тази, която е в МОЕ ляво, т. е. разменил съм ги, което си е мегадебилно. Много се дразня така. Както и да е. Голяма работа... Ще направя пояснителна препратка... мамка му. Та веднага след като засечеш със (лек) страничен удар противниковия ляв (прав) с дясната си ръка вляво,
противникът ти залита в негово дясно, лявата му ръка се отплесва покрай теб, а ти се оказваш от лявата му страна; неговата дясна ръка е още по-далеч от теб и не представлява никаква опасност в този момент; а лицето му е напълно открито и беззащитно за подготвената ти за удар лява ръка, независимо дали става въпрос за кроше или за прав удар...
Като ти се получи това в реално време, нещо в мозъка ти казва "клик" и се усмихваш вътрешно. Разбира се, че не ударих силно колегата. Както казах и в четвъртия път, това ни беше първата защита, на която ни научи второто, по-опитно, треньорче. Както се оказа, тази защита е и първият мост към ефективно нападение. Поне така мисля да бъде лично за мен :)
Такива работи :))

Пичове, тук, в София, след дасиебе-внезапното-застудяване, най-после заваля сняг :)))

Бъдете здрави :))))

Четиридесет и четиридесет и първи път

Значи слушайте сега, като ходиш на фитнес, не се брои това, че днес си ходил, а това, че си ходил примерно 5 месеца подред БЕЗ ПРОПУСК. Същото явно е и с кик бокса. А вероятно и със всички спортове, но не съм компетентен да го твърдя със сигурност.

Вчера в петък с Бохо тренирахме най-после пак Условия на ринга, което беше много добре; научих се пазя от селските му крошета с отклон и странична костенурка. Без ескиважи.
А днес пък стигнах до извода, че ръцете наистина са много по-важни от краката, защото по време на бой, в момента в който си отлепиш единия крак от земята, ставаш половин човек.
Треньорчето ме похвали, че съм се научил да се защитавам (като имаше предвид, че съм овладял поне Класическата костенурка). Те предполагам това искат да знаят, за да те пуснат да играеш при аматьорите. Дано се подлъже :))

Тридесет и девети път

Във вторник с Бохо взехме една изключително важна Защита, която е достъпна само за напреднали играчи и може да се научи единствено в условията на реално свободно боксиране. Ескиваж.
Значи скивайте са, това е защита против Дълги крошета. Дългите крошета са много долно нещо и могат да се правят само ако можеш да правиш перфектни къси крошета (или само "крошета"). Причината за това е, че дългите крошета приличат изключително много на популярните удари "селски тупаник" и затова подлъгват начинаещите боксьори да ги използват в пиянски свади. Селският тупаник като удар, обаче, притежава редица недостатъци пред Дългото кроше в бокса.
Преди, по време и след удара си много нестабилен :)))

При ески-шибаните-важи приклякаш и се придвижваш с една крачка встрани с единия крак. В посока към Дългото кроше. Тънкостта е в това, да си сложиш ръцете от двете страни на главата, за да ти пазят от евентуалния нисък лакът отстрани в челото.

Тридесет и осми път

Искам само да вметна, че миналия път ('37) направихме ебаси загрявката, като ни ръководеше първото треньорче - втората след онази с лицевите опори; само ще ви кажа, че направихме общо пет серии по десет лицеви опори и веднага след това десет високи подскока на едно място, възможно най-бързо и това покрай много упражнения и удари във въздуха. А?
:))))

П. П. Пропуснах да кажа и за спринтовете :)))

Иначе тогава - '38 - в понеделник, бях сам на тренировката - без Бохо, Бра'чеда или Гошко. Справям се.

35, 36, 37

32, 33, 34

Тридесети път

ЧАКАЙ, РЕДАКТИРА СЕ :)

Ами това беше, скъпи приятели, най-важното свърши. Най-важното винаги е в началото и бързо се променя. Най-важното винаги включва много детайли и подробности, а цаката е в нюансите и оттенъците.
Играхме бокс с приятелчето на Бохо, което бях споменал два пъти и на което честo му разбиват носа. Той тренира от година и е свестен, в него няма никаква злоба, несправедлив реваншизъм или гаднярщина. Няколко пъти - два или три, ме удари по носа, но самият факт, че нищо особено не ми се случи, показва, че не ме е ударил силно, както беше и обещал в самото начало. Някои от моите удари също бяха точни.
Първият по-сериозен удар беше в зъбите ми. Беше малко стряскащо да разбера, че като играеш с противник, можеш да очакваш от него всичко, което ти самият можеш да направиш, но това се преодолява, когато осъзнаеш, че това е невероятна възможност да се усъвършенстваш. Точно тогава, в първия миг, се сепнах наум, но разбрах, че назъбникът (боксьорската гума) наистина предпазва и то доста добре.
Иначе в началото на тренировката треньорчето ме ритна леко с май-гери в слънчевия сплит и ме попита дали съм се стегнал. Но сега вече не ми се мисли за удари с крака. Ще го отложа за по-късно.
Сега се съсредоточавам върху бокса.
Най-интересното откъм информация за първоначалното запознаване със спорта свърши.
Сега вероятно предстои просто една... рутина.

02. Vol 1 Side 2 Track 2.mp3


Готово :)

Двадесет и девети път

От днес имам вече бойни ръкавици.
Направих хубава, дълга тренировка, защото бях свободен след това. Казах му на треньорчето като си ги купувах, че ще си нося и двата чифта (за да не амортизирам прекалено бързо бойните, надявам се това не означава, че съм дзифтар) и той каза, че да, така е по-добре, защото не се знае дали ще има всеки път с кого да ме пуска да се бия. Усетих го, че ме преценява.
Не се бих с никой, само комбинации по чувалите. Накрая гирички. Тогава дойде при мен треньорчето и ми каза, еми от следващия път вече ще те пускам да се биеш. Добре, казах, само да не е с някой некоординиран, който да се опитва да ме удари силно. Погледна ме въпросително и добавих, защото ще ги нокаутирам. Отговорът му беше много интересен - еми трябва и през това да се мине. Нищо не разбрах - трябва да се мине през това да нокаутирам някого или да се опитват да ме ударят силно? Сигурно като цяло да се бия с някой.
Но аз искам да се бия.
За първи път в условията за чувалите (на всеки три минути има нова комбинация) включваше треньорчето крака. Имаше например ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво маваши. После примерно ляв-десен - отклон - десен ъперкът - ляво май гери. За последното не съм сигурен. Интересно, че не ги наричаше хай кик, лоу кик и т.н. като по евроспорт, а маваши и май гери като в каратето. За мен вместо крака имаше прави удари с ръце или ъперкъти или крошета. Защото, разбирате ли, не съм взимал крака.
Много дразни това треньорче :DDDD
Казах му, ей, за първи път виждам да даваш в комбинациите крака. Той каза, че давал комбинации според присъствието. Един вид за мен няма крака засега. Направо ме съсипва. Всъщност, да си призная, най-после прозрях мъдростта в тази работа и вече смирено гледам да усъвършенствам първо тупаниците. Все пак ритнах два-три пъти по чувала, колкото да не помисли, че нямам желание и съм се преквалифицирал само към бокс, защото там и само бокс се тренира. Голем купон е на тия тернировки.
Сега ще сгъна една тънка ръчносвита цигарка и ще погледам бокс по нета.
2. 54ew@ - Breakbeat 2 6:55

Без повод

Страшно съм ентусиазиран, защото довечера ще си купя най-после бойни ръкавици. Разликата им от тези за тренировки по чувал е, че са по-големи, като меки възглавници :DDD, а тези за чувал са тънки, като палецът им e мек като плат. Сега вече треньорчето ще ме пуска да играя, ако не свободно, то поне по предварителни условия с някой друг боксьор.
Друго нещо - забелязах го в събота, когато се боксирах с Гошко. Да играеш бокс свободно на тренировка, особено с приятел (или може би ВЪПРЕКИ, че с приятел, защото по принцип повече няма да се сърдим един на друг) е тъпо. Защото няма начин да не пазиш другия - аз лично имам чувството, че ако се опитвам наистина да излъжа този срещу мен да се открие и да го ударя - ще успея и ще го нокаутирам за десетина секунди (ако той не нокаутира мен, примерно). Но може и само така да ми се струва. Но като се познавам, точно така си е. Гледам ги все пак "по-напредналите", че се удрят силно или поне изглежда, че се опитват, от време на време си разкървавяват носовете, правят си нокдауни, както разказах преди такъв един случай, на деветия път. Вчера яко са се биели и на един приятел на Бохо (който бях споменал в шестия път във връзка, че ми беше казал за състезанието) пак са му разкървавили носа (казвам пак, защото и преди 3-4 седмици пак му се беше случило), както ми разказа днес Бра'чеда. Това не мога да си го представя. Пак казвам, ако се опитвам да удрям силно, не мисля, че защитата и на най-опитния ще ме спре. В смисъл, най-малкото ще я излъжа. Да играя наистина свободно за мен означава да съм на състезание. Само времето ще покаже дали в момента говоря пълни глупости, но... хм, не мисля.
Отделно пък нещо изтрещявам, в смисъл, ходи ми се всеки ден на тренировки. Вчера пак ми се ходеше, въпреки, че бях ужасно изморен от работа и недоспал си и се обадих на брат ми, който пък също ходи там от няколко години, но само от време на време и ако той беше ходил вчера, щях и вчера да ходя, но той не ходи и затова се отказах. Но ми се ходеше. Всичко това е добре всъщност, мисля.

Двадесет и осми път

За първи път играх свободно бокс на тренировка - с Гошко. Всъщност за доста кратко време и с чужди ръкавици. Но беше интересно. Мисля вече да влизам в спорта. Най-после, всъщност.

Двадесет и седми път

Четири дни подред ходя да спортувам. Направо замалко да кажа "на тренировки". Определено зачестих. А утре мисля пак да ходя.
Треньорчето щеше да ме пусне с един със сто и осемдесет килограма по-тежък от мен, при това по-напреднал, ама "да бе верно, че още съм нямал бойни ръкавици" :/ На изненадата ми (за значителната разлика в категориите) отговори, че нямало да играем бокс свободно, а сме щели да правим Условия. Какво е Условия, попитах и ми отговори, че - и изпълни етюда с десен от моя страна, на което той прави отклон и отдясно ми дрънва ляво кроше, точно като когато ми показваше Отклон, само че сега без крошето - това било Условия, повтаряш постоянно едно и също, предварително зададено, от него. Питах го - (е'и му меч,) не може ли и с тези ръкавици да участвам в Условия с някой, дееба, но той беше категоричен - не. Непреклонно треньорче. И утре като отида с Бра'чеда, Бохо и Гошко, пак няма да може, а вече и тримата имат бойни ръкавици. Не е справедливо. Питах го защо тогава в началото още на първия-втория път ни беше накарал с Бохо да си тренираме защитите един срещу друг и той каза, че защото тогава и двамата сме били с ръкавици за чували. Но с различни не можело. С бойните било по-добре, защото самите ръкавици служели за защита - защото са големи, нали - подчертах - да - отговори. Така като сме виждали, че противника се защитава, сме щели да се отпуснем да бием и по-силни удари. Предстааш ли си. Голяма работа. Обаче ЗНАЕХ СИ, че ръкавиците служат доста често да си ги лепиш по главата и да те предпазват от противниковите удари като меки възглавници! Което без ръкавици НЕ МОЖЕ да стане. Това обаче не ме кара да загубя интерес към бокса (виж значи как постепенно се примирявам да го наричам бокс, а не кикбокс, като цяло оставам с впечатлението, както и чух първото треньорче веднъж изрично да казва, че трябва да играеш бокс и от време на време да риташ, а аз преди си мислех, че кик боксът е предимно оширо маваши топи герита и други зрелищни удари с крака, нищо) и дори го прави в очите ми още по-интересен и забавен. Няма такъв спорт :) Предпазваш се с боксовите ръкавици от ударите на противника :)) Като с меки възглавници :DD
Днес за първи път пропуснах ОФП-то след тренировка, просто ми стана неудобно да съм му толкова много пред очите на треньорчето.

Двадесет и шести път

До този момент съм на следното положение - в последния "рунд" - свободен - три минути спокойно блъскам чувала доста забележително. Ако съм с противник, ще има нов фактор - трябва да правя и защита, а там също отива енергия. Освен това не съм сигурен доколко съм адекватен в умората си - забелязвам, че може да се правя, че съм свежарка, но всъщност истинската импровизация в движенията ми е доста ограничена - заради умората. Съответно може би ако ме дрънне някой може и да падна. Тренирам кик бокс вече от месец и три седмици и вече нямам правото на лукса да се крия зад амплоато на напълно начинаещ. Няма как. Нищо.
Какво да ви кажа. Нищо не ми идва вече наум. Значи напредвам в бокса :D
Направих с вчера 3 дни подред и имам идеята да ходя и днес и утре. По дяволите, май зачестявам.
Засега ми изглежда сякаш май достатъчно се възстановявам. Значи вероятно е точно така.
Извън залата не тренирам нищо. Точно това му е хубавото на организирания спорт. Няма нужда.
Навън е такова слънце...

Двадесет и пети път

Така е то - тъкмо когато си помислиш, че правиш всичко перфектно и си особен талант в някоя област, идва някой и те връща в първи клас началото. Оказва се, че си супер зле и то не просто защото не ти се удава, много по-лошо - защото си мързелив и надут задник, който се мисли за голямата работа.

А може би съм прекалено жесток към себе си.

Може би просто съм започнал да схващам основните неща и добивам погрешното впечатление, че това е достатъчно, че само с едното Схващане-на-основните-неща мога спокойно да си се явявам по състезания и да си ставам републикански, европейски, а после и световен и олимпийски - шампион. Видях се с едно приятелче от детството, понастоящем много опитен кикбоксьор. Показа ми как се бие ъперкът и къде правя някои грешки. Ами те основните неща значи не просто трябва да ги схванеш, ами и да ги упражняваш достатъчно дълго време, така че да ги овладееш. Тогава вече ставаш наистина добър. Поне така ги загрявам засега аз нещата.
Ми... още по-добре. Значи съм на прав път.

Двадесет и четвърти път

За всеки удар - прав, кроше или ъперкът, вече съм започнал да си изграждам двигателен навик китката ми да е под определен правилен ъгъл, така че нито един кокал да не щръкне, разкъсвайки кожата ми. Шегувам се, чак такъв вариант няма, най-много може да навехне човек :)) Също превръщам в механичен навик определени движения - например отдръпването след ляв (прав) свиквам да го правя с невидимо леко "отскачане назад", което се вижда само като пренасяне на тежестта върху задния десен крак. Напредвам доста, вече си избирам винаги най-тежкия и твърд чувал и най-важното - не се изморявам докрая да държа ръцете горе и да удрям силно. По дяволите, дори не се изпотявам кой знае колко, дали е от "диетата ми"..? Остават ми сили и да се поупражнявам с гирички, а накрая в общата физическа подготовка включих по една серия за бицепси и трицепси. Коремните и гръбни преси пък вече отдавна ги правя с тежест от десет килограма, а не от пет.
Треньорчето ми показа как се прави прав от близка дистанция. Трябваше да правим ляв - отдръпване - ляво кроше-десен. При правите удари думата "прав" се пропуска и се казва само "ляв" или "десен".
Попитах го как така ще бия десен прав след ляво кроше. "Момент" - каза ми той, защото тъкмо обясняваше на едно момче от съседния чувал Отклона. После ми обърна внимание.
- Значи нали правим: ляв - отдръпване, - показвам аз - и после ляво кроше... След крошето съм съвсем близко до чувала, как да бия десен?
- Значи - казва - когато дистанцията ти е недостатъчна, обръщаш лакъта да ти дойде назад над рамото и удряш така - показва.
Направих го и той ми каза с плясване на ръцете:
- Точно така! Виждаш ли колко хубаво влиза удара!
Прави ми впечатление, че другите около мен се уморяват доста бързо. Пристрастната ми логическа способност ме подлъгва да заключа, че това е едно от най-важните неща при бокса и може би наистина съм способен да постигна някакви успехи на спортно и дори професионално ниво. Доста изкушаваща идея, в предвид, че все пак гледам да се забавлявам от цялата тази работа. Например малко преди това трябваше да правим ляв с приклякане (дето левия преден крак отива настрани наляво) - изправяне с ляв-десен. Треньорчето ни каза - това е доста изморително - като се изморите - се движите правилно около чувала и биете от време на време леви прави. Е, аз не се изморих. А другите... се измориха. Окапаха на тридесетата секунда. Потят се зверски. Оставам с впечатление, че е защото оставих настрана тютюна. Което пък ме подсеща, че ми свърши матряла за тънки ръчносвити цигарки. Само разходи, разходи, разходи... Гррррррр!!!
На двадесет и втория път мисля, като си купих накрая назъбника, в началото треньорчето се помайтапи с мен, като каза (трябваше да правим в самото начало три минути само ляв прав), че удрям много леко чувала, а трябва (започна да показва много образно) да искам да направя на противника аркада, да му се отвори месото, да му счупя носа, пак повтори да му се отвори месото и ако мога да бръкна в него. Той така и преди се е шегувал с нас, все едно се опитва да ни плаши - така например в началото на осмия път, след като предишния път онова позьорче беше разкървавило носа на мегакиборга, ни вика:
- Абе вие още ли не сте се отказали бе?
- Що, време ли е вече? - попитах тогава аз.
- Еми виждате какви неща се случват - чупят се носове... Ето, преди малко стана пак същото... - едно дебеличко момченце пак беше ударило преди да дойдем някакъв робот, който го е пазил разбира се. Видяхме го момченцето в съблекалнята - нито се правеше на тарикат, нито нищо, явно е станало без да иска; момченцето даже ми е симпатично между другото.
Но друго ми направи впечатление. Че треньорчето използва моя начин на изразяване, като се майтапеше за аркадите - вижте само обяснението ми за необходимостта от пребиване на боклуците-"мутри"... Доста е сходно, нали..? Явно съм талант, роден за бокс и кик бокс, имам (кик)боксьорско мислене!!! Хихих :)
И друг път съм усещал, че изпреварвайки събитията мисля доста адекватно по отношение на абсолютно непознатия ми доскоро спорт (досега от бойните изкуства бях тренирал само киокушинкай). Например спомнете си как пак на петия път ми беше направило впечатление, че някакви "две професионалистчета" правят много добри удари по чувалите. Още тогава ги нарекох "ъперкъти и крошета", като изобщо не знаех, че ударите са точно такива и че това всъщност са всичките; дотогава бяхме взели само прав. Сега тези "професионалистчета" ги виждам често и мисля, че съм горе-долу на тяхното равнище, а на тези отстрани вероятно им изглеждам доста добър.
Всъщност със сигурност е така. Усещам респекта на останалите трениращи към мен. Напоследък все тренирам сам, защото все се разминаваме с Бохо и Бра'чеда, а Гошко ходи само в събота - започнал си е Го-Джу-Руто. Вчера един доста як индивид от съседния чувал ме пита в една от едноминутните почивки дали може да поблъска на моя - големия - дюшек (такова де, чувал). Казах му, че може, но ще блъскаме и двамата на него, защото аз си оставам там. Той каза, че само за две секунди. Аз казах, че щом е за две секунди няма проблеми. След 10-секундно мълчание допълних, че този чувал е добър, защото се клати по-малко, а другите като ги удариш, се премятат на синджира около металната греда горе високо във въздуха :DDD Той отвърна, че на малкия не може да се правят добре крака и за това иска на големия. Аз му казах що бе, перфектно си е на малкия за крака - и направих брутално маваши на височината на главата на малкия дюшек (чувал де, не знам що ги бъркам така от първия път), като събеседникът ми беше непосредствено вдясно (мое ляво) от него и усети цялата сила на удара. Досега мисля, че не ме бяха виждали да играя с крака и съответно са мислели, че не мога, но мисля, че всички, които ме видяха тогава, кимнаха мислено с глава. Той каза:
- Да, но този е къс и не мога да се тренират ниските шутове.
Съпричастно ритнах няколко пъти ниско големия чувал и се съгласих с него. Така и не тренира той на големия чувал.
Това с краката пък е другото нещо. Като гледам другите как ритат, имам чувството, че нищо ново няма да ме научат. Но пък очаквам с нетърпение да ни ги дадат най-после тези крака, та да може най-после легално да си ги тренирам. А и очаквам да ме научат на някои непознати хитрости, най-вече свързани със защитата, от крака.
Та затова се старая сега - и до шутовете ще стигнем. Аа, да - вече доста съм се разтегнал. И скачането на пустото му въже почва да ми връзва.

Двадесет и трети път

Боксьорската гума прилепна перфектно по небцето и венеца ми. Но за това по-късно.

Сега малко ретроспекция.

Почти три седмици нямах интернет и между другото не ми беше никак зле. Ей, много гадна работа, изобщо не се усещаш кога интернетът от забавление ти става ангажимент...
Всъщност, на четиринадесетия път не просто ми преподадоха Ъперкъта, тогава си и поговорихме с треньорчето за категориите. Като цяло, или се опитва да ме подхлъзне, или се ебава с мен.
Искрено се надявам да е първото :))
Но по-важното стана на следващия - петнадесетия път (първата точка след четиринадесетия). Тогава загрявката за пръв път я водеше първото треньорче - и за първи път ни накара да направим десет лицеви опори. Признавам, че отначало шумно се изсмях. После обаче се зачудих дали изобщо ще мога да застана на лицева опора.
След като застанах в перфектна позиция и направих десет чисти лицеви със скоростта на светлината, разбрах, че ръката ми отново е здрава. Това промени живота ми завинаги.
След една минута паднахме за по още десет.
Треньорчето ни заговори да се бием точно на осемнадесетия път - намигващото човече. Попита ни с Бохо:
- Абе вие двамата няма ли вече да се биете, имате ли боксьорски гуми?
Аз с радост възкликнах - Абе верно бе, няма ли ние вече да се бием с него? - и къде пък намерих да добавя - Ама ние нямаме професионални ръкавици, а такива за чувал, то с тях можем ли да се бием?
- Аа не, трябват ви от другите. И ако мислите да напредвате в бокса трябва да започнете да играете на ринга.
- А те колко струват (ръкавиците)?
- Петдесет лева, мога да ви поръчам и такива от изкуствена кожа за десет лева по-малко, но не знам кога ще се скъсат.
"- Еби му майката" - това наум.
И така остана за когато имаме излишни пари.
На следващия път категорично решихме да му кажем, че сме решили да се бием с тези тенировъчни ли са какви са, но в последния момент размислих и си промених репликите.
- Значи какво ни трябва ултимативно, гума и ръкавици, така ли?
- Да - отвърна.
- Колко струва гумата?
Мисля, че каза седем, осем или девет лева.
- Еми засега няма да си купуваме.
- Еми добре тогава, засега ще преговаряте на чувалите, а като съберете пари, ще се усъвършенствате.
Дразни...
Вчера ме попита:
- Имаш ли бойни ръкавици?.. Оо, да бе верно че те питам вече трети път...
Ебаси как дразни...
- Не, може би другата седмица ще си купя.
В края на тренировката си купих гума, като за начало (засега сме си на чувалите). Като го питах колко струваше, той каза:
- Евърласт 10 лв., Спортър - 9.
- А коя е по добра, - повдигане на рамене - сигурно Евърласт - за едно левче повече...

Сега си имам гума - първото ми нещо на боксьорската фирма Евърласт. Слага се за 25 секунди във вряла вода, после за миг в студена, слагаш си я на зъбите, стискаш зъби и си я залепваш за небцето. Направих си перфектна отливка на третия път.
Днес пък - този УЖ двадесет и трети път, трябваше да се съберем всички - аз, Бохо, Гошко и още едно момче, което е крайно време да спомена и което ще наричам Бра'чеда и трябваше да се бием свободно, както Бра'чеда ме уведоми, че са правили миналата събота, когато аз не бях. Обаче днес тренировките бяха отменени. Затова този двадесет и трети път е фиктивен. Понякога трябва да има и такива :))))

П.П. Чудех се къде ли да вмъкна един израз, който ми хрумна мисля след четиринайстия път - то като спортуваш и сетивата ти се изострят.

22

guma

21

:)

:))

;)

.

.

.

Четиринадесети път :)

Ето, че най-после взех иии... Ъперкът (бум)...

П.П. Има препратка насам от четвъртия път.

Тринадесети път

Подхранихме с преговор перпендикулярното 45-градусово паралелно измерение, създадено за възпроизвеждане на нечовешки удари, за което писах в най-якия абзац на шестия път - там където трябваше да застъпим удара, за да стане Силен. В бъдеще може да ми послужи. Треньорчето нарече неподвижните меки тапицирани неща, залепени за стената, "възглавниците на стената".

Дванадесети път

Абе т'ва ш'е 'земе да стане като "Кикбоксьорски дневници" бе :DDDDDDDD
След петстотин години хората ще се чудят дали "Титаник" не е най-скапаният филм на света. Аз лично заради този филм бих дал... ...пет лева, за да дойде Леонардо Дикаприо в залата и да го използвам като чувал за блъскане.

Държах чувала един час във въздуха :)

Единадесети път

Явно най-после стигнах до момента, в който мирно и спокойно ще си спортувам, без да се чудя какво важно се е случило и не трябва да пропускам да ви разкажа. Тренираме си комбинацийки от взетите до момента удари и движения и изобщо не ни дреме. Във въздуха, на чувалчетата, с гирички. Накрая ОФП (обща физическа подготовка). По наше усмотрение. Ебаси кефа.

С дясната ръка по-внимателно, повече само маркирам засега. На лявата ми се заметна жила точно под рамото между бицепса и трицепса при първото силно кроше, но не е нищо особено.

Направих му на въпрос на треньорчето разбира се, че още не сме взимали ъперкът, на което той отговори, че е хубаво да потренираме още крошето, както и, че ако искаме, можем да го вземем веднага, само да го подсетим някой път в началото на някоя тренировка. Допълни, че е така то - някои неща просто трябва известно време да се повтарят. Ебаси якия отговор - треньорчето е номер едно.

Десети път

Онзи нокаутаджията... забелязах и ми направи впечатление, че си говорят приятелски с момчето, което се съвземаше 15 минути от нокдауна миналия път, другарчета са си, джиткаха заедно през цялата тернировка, може и да са приятели извън залата. Това поукроти звяра в мен.
Нека си почива.

Този път разцъквах отделно - не на чувалите, а само бой със сянка (пестници във въздуха) и с гирички. Може да се каже, че това беше най-полезният вариант за мен в този момент, ебаси как си изчистих движенията и особено напреднах в Крошето :))
Започва да се споменава и Ъперкът, няма да се учудя ако утре се запознаем и с този последен детайл на боксьорското бойно изкуство :)))) Не блъсках по чувалите, за да отшуми напълно леката травма на дясната ми ръка от нечовешкото блъскане миналия път, когато перфектно навитите ми боксьорски бинтове оставиха червени резки между кутретата и безименните пръсти на ръцете ми, които в момента още си личат. По-миналата тенировка треньорчето ми каза - очакващите се леки травми са предпоставка за уплътняване на костта на дясната ми ръка, но след всяка такава трябва да й давам достатъчна почивка, в противен случай може да стане хронична. Това ще бъде последната фаза от следоперативното възстановяване и заякване, продължило три години. Явно този път си избрах най-подходящият спорт за това, след като преминах неорганизирано, но интензивно и ентусиазирано, през месеци баскетбол и фитнес. Предстои ми поредица от скъсани чували, леки травми на дясната ръка и след това отшумяване и заякчаване. Лявата ми ръка си е нечовешки силна - нормално. Дясната също ще стане такава. Засега е просто силна.

Напредвам, тялото ми се променя :))) Ставам по-готин :)))))))) За момента свободното ми разцъкване веднага след тренировка не се влияе от треньорчетата, защото виждат, че сам си се занимавам с него и представлява точно в този момент следното: за около 5-10 минути. Пет-6 леки набирания за загрявка за гръб, десетина коремни преси (половината с тежест от 5 кила), десетина вдигания на лоста за загрявка за рамене, 5-6 яки набирания зад врата, десетина гръбни преси (с тежестта от 5 кила), десетина яки вдигания на лоста с две петици за рамене (общо 30 кила), десетина коремни преси за долен корем и това е всичко за мускулите, като вчера малко ги поразместих. Две минути скачане на въже и една-две минути разтягане. Това последното - далече съм от шпагат, но вече спокойно мога да си поставя петата върху нечия глава :DDD

Като се разтягам, се приготвям още от сега за момента, в който ще ни дадат крака :)))) Това може да стане след много месеци :))
Нямам търпение :))))))))

Девети път

Влезнах във филма.

Влезнах във филма. Просто не знам как ще продължа да пиша в този блог, прогресът е толкова реален и ударен, че ми разсейва първоначалната концепция. Това не е промяна, това е затвърждаване на първоначалното положение, при което обаче се чувствах толкова по-различно.

Преговаряхме, тренирахме крошето. То върви с Отклон (не Отклоняването от 4 пъти по-надолу) и с леви и десни прави.

До нас на ринга един доста опитен играч направи нокдаун на един от по-начинаещите. Ебати колко бях гневен и възмутен тогава (тук малко редактирах десет месеца по-късно). На мен ако ми се открие някой по-неопитен, никога няма да го джасна силно в брадата, най-много да маркирам един удар, колкото да му подскажа къде да се пази повече; отначало мислех, ако ми кажат да тренирам с него, да кажа, че не искам, защото е некоординиран и не съм отишъл там да ме нокаутират някакви тъпаци, а да поспортувам, но после реших, че искам да тренирам някой път точно с него и като се открие, да му резна един и да го вкарам в задно салто по корем, както си е с 10 килограма по-тежък от мен,
да... му се не види и тариката...

Ударите ми доскоро бяха слаби и несигурни, но вече стават силни и стабилни. Започвам да схващам Крошето. Още от 2-3 тернировки насам вече не се уморявам да стъпвам на пръсти в продължение на един час.
В еуфория съм, наистина, настроението ми е невероятно :) Дълго време чаках момента в който отново ще тренирам нещо организирано, имам да наваксвам много пропуснато разцъкване от последните три години.

:))))

Осми път

Взехме как се бие "кроше"

(Накрая треньорчето каза, че остава другата седмица да вземем Ъперкът и сме завършени боксьори, но с Бохо прозряхме зловеща ирония в изказването му и бяхме е такива: "Да бе да, със сигурност!" :DDDDD)

Седми път

Само преговаряхме и не взехме нищо ново, но въпреки това беше много интересно. Включваме вече и Отклоните - ляв-десен-отклон с пристъпване на дясно - десен. После Отклоняване, Костенурка, Приклякане с удар. Гошко е чудесно спаринг другарче за тренировка, защото каза, че е учил как да удря бавно и леко като за трениране на защитите, а Бохо е гола вода. Но понеже бяхме трима, а се тренира по двама, имахме екстра време за почивка и можех да наблюдавам по-интересното. До нас правеха спаринг някави мегапрофесионалисти. Единият беше супер тежък, но това не му пречеше да прави удари с крака в главата и то първо с единия и после веднага с другия крак със завъртане. Същият пазеше спаринг другарчето си, което беше много по-малко от него, но по-високо и супер много се е надъхало. Към края надъханият малък кикбоксьор е ударил явно по носа големия, като не видях удара, но носът му беше разкървавен. Леле каква какафония направи малкият - ама извинявай, ама едикойси знаеш ли кво стана е така на ташак аз прав той такова аз онакова, ама ееейййййй извинявай, извинявай - сигурно 5 часа. Накрая първото треньорче му вика абе аре стига си се превъзнасял и извинявал, нема нужда утре да разказваш на цялото училище какво е станало. Не се сдържах и както си правех коремни преси с петкилограмова тежест на гърдите се изсмях. После вечерта докато пушехме с Бохо по тънка ръчносвита цигарка случайно го видяхме по улиците да отива някъде с приятелчета и да им разказва как леле онзи целият бил в кръв и как бил изритал някой си друг пък в главата, понеже нали тренирали кикбокс - доста позьорско ми се струва, но това си е мое мнение, а и възрастта го оправдава или поне отлага във времето крайната оценка.

Миналата седмица веднъж през свободното си време реших да повторя някои от упражненията, които правим на загрявката, на едно място. Подействаха ми чудотворно на гърба, защото аз по принцип преди ходех много изгърбен, но не можете да ме познаете по това на улицата, защото сега съм по-скоро супер изправен. Направо сякаш мускулите, които държат гръбнака изправен, се събудиха след дългогодишен сън. Оттогава вече винаги ще се чувствам несравнимо по-добре, защото веднъж като усетих това, вече няма да го забравя.
По абсолютно същия начин на другия ден си събудих стъпалата. Сега съм със събудени стъпала :)))) От едно елементарно движение, което пак е част от загрявката - ходене първо на външната част на стъпалата, после на вътрешната. Примерно по десет секунди. Както бях отпочинал походих малко само с това упражнение, без другите от загрявката и направо си почувствах стъпалата и сякаш за първи път стъпих на земята :DDD Оттогава изпитвам удоволствие от ходенето и дори да се откажа и повече да не ходя организирано да спортувам, приятното усещане от стъпването по земята ще ми остане за цял живот, което си заслужава благодарността :) За съжаление това не е магическо упражнение и нямаше да постигна този ефект в онзи момент, ако преди това не бяха онези първи 3-4 интензивни тернировки, които ме разбудиха като цяло. Нещо като контекста за предаването на някаква информация. За информацията контекстът е като водата за делфините. Това го прочетох в хей тази книга :)

Шести път

Научих името на хубавото русо момиче :))))))))
Обаче сега не съм сигурен, че го помня правилно, супер дебилно, нали :DDDDDDDD
В действителност просто чух как я наричат, но верно не съм сигурен дали е както се сещам :DDD

Хубавото русо момиче загряваше с нас онзи ден. Тя е много атрактивна, първо защото е единствената жена, второ защото е красива и трето, защото има хубаво тяло. След загрявката обаче си би шута и отиде сигурно да загрява навънка, защото след един час дойде със следващата група. Надявам се на всички там освен мен, които тренират от години, да им правят впечатление същите неща за нея и просто също като мен да се правят на три и половина, иначе може и да се окаже, че аз нещо не съм наред.

На шестия път в понеделник ключовата фраза беше:

"Момчета, ние с вас Kрошета взимали ли сме?"
Каза я второто треньорче-бившо състезателче.

"Добрее!", казах на себе си и отговорих:
- Не, досега само прави - ляв прав и десен прав и три защити.
- Еми добре, значи сега ще взимаме Oтклон...
"Отклон?!?" - казах си и се сетих, че бях кръстил самосиндикално една от защитите Отклоняване. Оказа се, че няма нищо общо - онова е било просто предварително упражнение. Което си е предпоставка за "Фак!!!", защото явно ще се наложи да измислям за Отклоняването друго име.

Но това беше в средата на спортната тренировка, а в самото начало имаше нещо много по-интересно. Оказа се, че на същата сутрин е имало някакво приятелско турнирче между различни школи, университети и клубове. Треньорчето като видя, че подпитвам един присъствал познат на Бохо, се приближи и каза, че турнирчето е било приятелско и без награден фонд и че са се качвали на ринга и такива, които са се качвали преди, и такива, които никога преди не са се качвали на ринга. Просто нямаше абсолютно никакъв начин да не се възползвам от ситуацията, затова веднага го питах:
- Добре де, ако излезе един, който се е качвал много пъти на ринга срещу някой, който се качва за първи път - не става...
- Е ние ги подбирахме. - беше отговорът.
Определено се опитваше да ме подхлъзне, което беше просто чудесно - не можех да повярвам на късмета си.
- Значи не са били всички професионалисти?
- Не бе, такива дето си тренират.
- Е то всъщност кво е да си професионалист - да учиш в НСА ли?
- Да си изкарваш парите с това - има си турнири с наградни фондове.
- Не е ли да тренираш всеки ден по два пъти?
- Няма вече такива филми.
Това ми беше достатъчно.

Но да се върнем пак напред в средата на тренировката. Когато започна треньорчето да показва Отклона, осъзнах най-после разликата между упражнение и удар. Стойката за първи път от шест пъти насам се промени от бойна (такава като на дясната котка неколко по-долни публикации, но ротейтната на 20% по часовниковата стрелка, за да е стъпила котката на земята и лявата лапичка свита в лакъта, юмрукът горе отстрани под скулата [лакъта си е долу на черния дроб] и целият образ на котката преобразуван на огледална функция, защото така излиза, че е левичарка, не че има нещо лошо), което МНОГО ме изненада.
Изведнъж ни показва да застанем с крака на една линия - левия не напред, и да се накланяме настрани в общи линии с предпазна стойка на ръцете пред лицето. Питам го:
- Добре де (наум: "бахти Отклона"), как в бой ще преключа от бойна стойка в такава и после ще му избягвам ударите?
И тогава той ми каза - това е упражнение.
И тогава аз осъзнах всичко.
След това упражнение ни каза:

- Еми сега момчета вече ще започваме с вас да ходиме.
Лицето му изразяваше смесица от отвращение и отегчение.

Може би втората ключова фраза от тази шеста спортна тренировка.
Ходенето беше със засилени елементи от брейк-денса (заради сложни за описание пренасяния на тежестта), след 2-3 рунда (там са така тренировките на порции по три минути) включихме в Ходенето и удари със срещуположната ръка и накрая отидохме на неподвижните меки тапицирани неща, залепени за стената. Тогава второто треньорче - бившо (въпреки че знам ли го дали не е настоящо) състезателче ни каза:
- За да стане правия удар Силен, трябва да го застъпите. Удряйте силно, задържайте ръката, вече няма да може да правите пренасянето на тежестта с повдигането на срещуположния крак и извъртане на прилежащия глезен от Ходенето напред, защото отпред е стена, а настрани.
За първи път ставаше въпрос за СИЛНИ удари всъщност.
Осъзнах следното: по нататък най-вероятно изобщо няма да повдигаме срещуположния крак, докато пренасяме върху него тежестта от удара. Нито ще извъртаме толкова много глезена на прилежащия, въпреки, че това ми е толкова удобно сега. Вероятно и пренасянето на тежестта няма да се вижда толкова ясно. По-натътък, като правя удари, сигурно отстрани ще изглежда все едно просто размахвам последователно лявата и дясната си ръка напред, свити в юмруци.
Но в пряката на едно перпендикулярно четиридесет и пет градусово паралелно измерение аз ще повдигам срещуположния крак, ще пренасям тежестта върху него, а глезенът на прилежащия ще се извърта навън, за да придава максимална тежест на удара, и ударът ми ще бъде нечовешки силен, без тези неща да си личат.
Това е заради упражненията, които правим сега, в началото.

Веднага след като каза, че ще започваме отклон, второто треньорче ми каза, да му дам десен прав. Дадох му и той пристъпи вдясно от мен с една крачка и ми се озова отстрани, в бойна стойка.
- Това ли е отклон? - попитах го.
- Да, - отговори - това е отклон с крачка. Дай пак удар.
От изходна позиция му тръгнах този път с ляв - навик, редувам ги. Той припряно и малко ядосано ми плясна ръката два три пъти наляво надясно и каза:
- Дай пак с ДЕСЕН.
При удара пак пристъпи с една крачка с левия крак покрай мен вдясно избягвайки го... и казва:
- Виждаш ли, сега на теб ти е неудобно да ме удариш с лявата, а аз съм в бойна стойка, и докато си сгъваш дясната ръка, за да се върнеш в позиция...
Върнах си ръката в свито положение, заедно с тежестта си пак назад и треньорчето състезателче ме дрънна с ляво кроше в дясната челюст, под ухото - точно по вестибуларния ми апарат. Лекичко. И аз кво - "Аахахаха :)".

Сега вече като ни пита дали сме взимали крошета, аз ще му кажа: "Аз само едно."

Днес пропуснахме, Бохо е настинал, а аз съм уморен. Гошко каратиста в понеделник се беше бил натровил с ядене и бил повръщал цяла нощ.
Утре.

Пети път

Още от първата тренировка, треньорчето като показваше левия прав, се целеше в брадата ми, без да го казва изрично. Това е като аксиомата в математиката :DDD (По-скоро е теорема, защото си има обяснение).

Винаги съм подкрепял тезата, че ударът в брадата е най-добрият вариант, като се сбиеш. Например:
Виждаш в една дискотека (клуб, пъб, бар, уотевър) една селска свиня с 10 до 60 кила по-тежка от теб да се прави на мутра. Отиваш разбира се при него и уж като се разминаваш, нарочно го буташ и след това го поглеждаш. Той казва "чшш леко бее" и ти точно тогава го почваш.

Сега, представи си, че тогава вместо да си го удариш веднага рязко в брадата, започнеш да го маризиш безразборно по цялото лице и ушите. Какво ще стане - ще му сцепиш двете вежди, ще му счупиш носа, ще му размажеш джуките, ще му разбиеш зъбите, ще му спукаш тъпанчетата, цялото му лице и тяло ще са окървавени, а от ушите му ще течат реки от кръв и сополи
и ВЪПРЕКИ ТОВА той ще продължава да е прав и да се бие. Кому е нужна тази жестокост?
Ето затова аз съм привърженик на добрия стар бърз и рязък тупаник в брадата.
Дори говедото да не падне веднага, ударът в брадата се предава по челюстта до вестибуларния апарат и поне за пет секунди ще е супер замаяно, макар да изглежда в кондиция - точно тогава само с още два-три лекички произволни удара или лекинко подпиране с крак строполяването му е сигурно. Което в почти сто процента от случаите води до отказ от негова страна за продължаване на двубоя, което пък означава бърза и безкръвна локална победа и традиционно универсално изплюване от твоя страна върху злото и боклущината.
Този път по-опитното треньорче за първи път го каза изрично и то поради случайно насочване на вниманието - Бохо ме целеше в челото, докато аз се мъчех с Костенурката (хич не я схващам) и второто треньорче му каза:
- Целта ти е брадата.

Петият път се падна в петък (алитерация :DDD). Т.е. вчера.
Не взехме нови удари, продължаваме си с "лев прав, десен прав". Първо правихме ляв прав - отдръпване - ляв-десен (прави мноо ясно). И от време на време удара е с приклякане. После ни качиха на ринга да преговаряме от предишния път по наше си усмотрение с Бохо - трите защити или както аз съм си ги кръстил: Отклоняването, Костенурката и Приклякането с удар (дето ВИНАГИ левия крак отива напред И ВСТРАНИ [наляво мноо ясно]).

В началото тъкмо привършваха тренировка некви две професионалистчета, бъхтаха удари по чувалите, забелязах, че НАИСТИНА при всеки удар се завърта петата от глезена - при удар с дясна (те биеха не само прави, а и крошета и ъперкъти, може би това ни предстои и на нас да вземем :))))) - дясната пета от десния глезен, при удар с лява - лявата пета от левия глезен.

Започвам да се замислям дали да не си поставя за цел да стана професионалист. Едно приятелче, с което седяхме на един чин по време на началното си образование и което ги разбира тези работи, ми каза, че някакъв влезнал за първи път в зала на 29 години и впоследствие станал републикански шампион.
Както и че професионалистите тренират всеки ден.
По два пъти.
Ебаси кефа!

На петия път за малко пак се появи готината руса мадама :))))))))))))))))))))
Полафи си малко с първото треньорче и си излезе - тя е от някаква по-късна група, които или са професионалисти, или са супер напреднали, защото като си тръгнахме, ги видяхме да загряват... ама то ебаси загрявката, като минавахме покрай тях, бичеха коремни преси и лицеви опори, а ние за загрявка само тичаме в кръг и правим разни упраженения...

Четвърти път :))

Разликата между кикбокса и уличния бой е в две неща:
първото е, че при уличния бой ПРОТИВНИКЪТ ТИ (както и ти) няма ръкавици на ръцете си, а второто е,
че няма правила,
като това си е лично мой извод.
Днес (вчера вече, но не съм си лягал цяла нощ, ебаси) взехме първата защита - свиваш ръце пред лицето си и се сгъваш като костенурка :DDD После втората - приклякането от вчера, но вече в по-реална обстановка, защото Бохо се беше посъвзел. И Гошко беше там. (П.П. Грешка, най-първата защита беше да му отклониш ръката покрай себе си - противниковата лява вдясно покрай теб с твойта лява, а дясната - вляво с твойта дясна; костенурката и приклякането бяха съответно втора и трета.[моля виж тук едно препращащо пояснение, за необходимостта от което много ме е срам]) Този път бяха и двете треньорчета, като и двамата обясняваха. Веднага забелязах, че като второто треньорче ни обясни приклякането, включи и няколко допълнителни обяснения, които вчера не ми беше казал, докато учех приклякането на чувала. Предният крак се изнася освен напред (защото тежеста отива на него), също така и доста встрани. Включително и когато правиш десен прав. При ляв прав се завърта навън (в случая наляво ;) петата на десния (на 14-я път ебаси забелязах, че тук съм искал да кажа ЛЕВИЯ) крак, който ВИНАГИ е напред (ако си десничар, разбира се), а при десен прав - дясната задна пета (надясно се пада). Всичко това е заради тежеста, която е основно понятие при чистите удари, при които се получава много голяма сила, дори и да не си сто кила.
Не беше само това, веднага си спомних и една друга негова фраза от втория път. Говореше на Гошко:
- Т'ва му е тъпото на каратето (тук перефразирах малко), че повтарят по много пъти едно и също.
И други две-три изречения каза, които засега не са интересни.
- А аз като видя, че нещо става и минавам на следващото. - добави.
Тези два факта, осмислени от мен в онзи момент, се комбинираха с трети. В началато второто треньорче (което изглежда по-опитно) попита първото какво прави с нас и второто му каза ляв прав, отскачане (просто пренасяне на тежеста на задния крак и преместване на тялото както е напред назад) назад (защита, значи може би даже това е била първата, защото беше съвсем в началото, преди костенурката, но понеже ни я каза по-неопитното (първото) треньорче, явно не се брои) и после пак ляв прав (което ще рече ново пренасяне на тежестта от задния десен на предния ляв (разбира се с извъртане на дясната пета навън, така както е била извъртяна лявата при първия ляв прав, пак навън) и преместване на трупа, както е бил леко наклонен назад, напред). (Тук от четиринайстия път не ми стана съвсем ясно как ше съм извъртал дясна пета при ляв удар, но както и да е...)
Като си представих едновременно и трите факта, комбинирани с обстоятелството, че винаги в началото питат какво сме взимали досега, за първи път ми светна нещо изключително важно.
Че треньорите не се занимават само с нас, на главите им са доста хора, не са длъжни да помнят всеки какво е взимал и на кого какво са казвали и в процеса на усвояването преценяват, обясняват, поправят грешки и доста се стараят и като цяло са големи пичове. Тогава разбрах, че трябва да използвам главата си, да слушам и да гледам внимателно, да помня всичко, да задавам възможно най-добре обмислените и смислени въпроси, да се заслушвам във фразите, които използват, като обясняват, да не досаждам.
Така например още на първия път първото треньорче каза нещо при първия научен от нас удар - левия прав, което тогава не написах - че след като вече сме схванали в главата си след многото показвания и повторения във въздуха механизма на движението, ще отидем на тапицираните с меко правоъгълни плоскости, залепени за една от стените,
за да усетим удара с голите си ръце. Каза:
- Все едно имаш пирон между показалеца и средния си пръст и с него намушкваш мекото тапицирано. А не го драскаш. - показа смешното неправилно движение, при което при удара ръката ти се плъзга леко надолу по целта.
Днес вече като бях с професионални ръкавици и старателно навити по определен начин под тях боксьорски бинтове, при левия прав - отскачане назад (защита) - пак ляв прав пак ми показа:
- Абе все едно държиш пирон между пръстите и го забиваш бе, а не да дереш като маче (точно така каза). - и показа по ебаси смешния начин :D

Най-накрая второто опитно треньорче ни качи на ринга и нареди три чифта гири - от 5, 2,5 и 1 килограма. Правихме следното: аз с петте килограма правя във въздуха леви и десни прави с придвижване навсякъде (напред, назад, наляво, надясно и завъртане в двете посоки) в продължение на 30 секунди, Бохо почива. Давам му гирите да прави същото и продължавам 30 сек. без гири - във въздуха, после взимам 2,5 килограмовите и същото, а Бохо без гири във въздуха, после му ги давам и аз без гири трийсе секунди, после взимам с най-малките една минута, той почива половин, давам му ги и тва е.
Добри са треньорчетата.
Стараят се да ни е интерсно.
Вече си мечтая да ни дадат най-после крака.

(П.П.П. Друго интересно, което пропуснах.
Накрая при свободното видях, че Гошко бие шутове по чувала - той си е каратист и разцъква отделно от нас. Казах на второто треньорче:
- Виж обаче каква е разликата между каратето и кик бокса - рамото на дясната ръка е вдигнато като на лявата.
- Да - потвърди той и каза, че това на Гошко му е от каратето.
А нас ни учат лявата ръка, която винаги е напред при десничари, да е с вдигнато високо и залепено за лицето отляво рамо, а задната дясна ръка - със залепен юмрук до лицето вдясно и СМЪКНАТО РАМО, за да може лакъта да покрива долу черния дроб.
Не знам защо има разлика в двете, сигурно тия в каратето не си бият шутове по черните дробове.)

Сетих се, че за първия път по-долу забравих да кажа за невероятната руса мацка, затова сега ще го добавя 3 публикации по-надолу, като послепис :))

Ммне, ще го напиша тук, на четвъртия път :DDDDD
Преди да си тръгнем първия път, като се правехме, че правим коремни преси и се учехме да скачаме на въже, на ринга една руса мацка се биеше с некакъв. Боят беше тренировъчен, онзи не се опитваше да я нокаутира, но мацката сякаш се опитваше. Направо ме разби. Дясно маваши, ляво маваши и вендага ебаси бързото и силно май гери със две крачки напред след това. Брутално. Мацката беше с каска. И гума под устните, както и оня. И двамата със специални такива на краката. Маризеха се супер мега динамично от единия край на ринга до другия. По едно време мацката му вкара тупаница и на ония му падна гумата на земята и си я вдигна и пак я лапна. Ебаси кютека!
После като си тръгнахме и като излезнахме от съблекалнята и като минахме през залата и видях същото момиче на пейката без гума в устата и без каска... Ебаси невероятната руса мацка.
Даже не я познах, после Бохо ми каза, че е същата от ринга.

Трети път

Днес беше третият път и пак беше вторият треньор, явно първият ни е излъгал, че е там всеки ден. Гошко почиваше, защото беше идвал вчера. Бохо беше дошъл след поредица от сватби и рождени дни, затова на 45-тата минута треньорчето му каза да почива малко и да не прави нищо интензивно, за да не колабира. На мен ми каза да потренирам на чувалите леви прави и като ми е удобна дистанцията - десен прав, като се придвижвам около чувала правилно. После вика:
- Като тръгне да те удря противника си открива тялото, затова като приклекнеш, хем избягваш удара, хем можеш да го избоксираш под неговата ръка.
Тренирах приклякане в адски динамичен режим и въобще не се изморих - явно съм робот и може и да стана състезател на 30 години, ебаси кефа! Комбинациите бяха: ляв прав - приклякане с десен прав и после ляв ляв приклякане с ляв - изправяне с десен, с правилно придвижване около чувала. Е на тва направо се разбих. После свалих ръкавиците и бинтовете и пак същото с малки гирички, не по чувала, а във въздуха и накрая като се уморих разцъках малко с щангата за рамене, набирания, коремни преси, разтягане и скачане на въже - по една серия и за по 10 секунди. Много съм се надъхал.
А сега мисля да запаля една тънка ръчносвита цигарка (само една!) и да погледам клипчета за кик бокс във ютюб. Ебаси как се радвам, че го почнах тоя блог :))))

П.П. Четвъртият път ще бъде утре :)))))

Втори път

Вторият път беше на другия ден преди четири дена в събота. С нас дойде и един друг приятел, който от пет години тренира Го-Джу-Ру, но в момента е в лятна ваканция. Ще започват пак след две седмици и дотогава иска да потренира кик бокс. Ще го наричам условно Гошко (всъщност не се казва така). Беше другия треньор и ни продаде ръкавици за блъскане по чувал и боксьорски бинтове. Преговорихме стойката и ни пита дали сме взели някакъв удар предишния ден и аз му казах, че сме взели ляв прав с пренасяне на тежестта на предния ляв крак (защото по принцип е равномерно между двата крака) и той каза, че сега ще вземем ляв прав, но с пренасяне на тежестта на задния десен крак и извъртане на предната ЛЯВА (МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ, БЯХ НАПИСАЛ ПОГРЕШНО "ДЯСНА", КОЕТО Е МНОГО ЗЛЕ!!!!, СЕГА СЕ ПОПРАВИХ, СТАВА ВЪПРОС ЗА ЛЯВА) пета навън, от което очевидно се губи сила на удара, плюс това, че ни казва нещо коренно различно от инструктура от първия ден, отначало се усъмних в професионализма и на двамата, но се оказа, че това се прави, за да последва веднага десен прав, с пренасяне на тежестта от задния десен на предния ляв (крак), докато прибираме лявата ръка, все едно си хванал някого за косата и все едно прибирането на лявата ръка засилва движещата се напред дясна. Това беше и първата ни комбинация от удари, на която ни научиха. Ляв прав - десен прав. Потренирахме я на чувалите и после с леки гирички, за да се изчисти движението. Бохо попита треньора кога ще почваме да учиме крака и треньорът каза като научим ръцете и че на нашта възраст крака не ни трябват по-нагоре от до кръста и че ще ги нокаутираме само ако се наведат и че той така има много нокаути и като показа ритна леко Бохо по корема и ръката, в която държеше бинта на кълбе, което бе навивал сигурно пет минути и каквото беше навил се разви. Аз и Гошко бяхме е такива:
- Аахахахаха!
Друго интересно беше още в началото като си купихме ръкавиците и бинтовете (Гошко си взе само бинтове щото само за две седмици) и аз питах Бохо дали се сеща как Тонг По си навива бинтовете и той каза, че съм като малките деца, а аз питах лошо има ли, а Гошко потвърди, че то това е най-хубавото. После Бохо разправяше на всички, че съм като малко дете, на което са купили Плейстейшън 3 (това е по действителен случай, така че байт ми) и че ще си легна да спя с ръкавиците.

Първи път

Първият път беше в петък, преди четири дни. Най-много ме притесняваше това, че отидох да се записвам с едни скейтърски панталонки и тениска. Записахме се аз и един приятел, когото условно ще наричам Бохо (всъщност не се казва така) и си беше с изряден анцуг. Успокоих се. когато видях, че инструкторът е със същите панталонки като моите, само че друг цвят. Преди и по време на общата загрявка (още само на нея се изморих зверски) и малко след това, пускат музика от някакво радио и по някое време бях очарован, че пуснаха Интергалактик на бисти бойс. Аз не знам доколко ще е смешно, но искам да сложа тук клипчето



Тренировката беше половин час учене на стойката, половин час учене на ляв прав (първият удар, който ни научиха) и накрая до половин час да си блъскаме нещо свободна програма. Треньорчето беше голям професионалист. Един голям часовник отмерва със звуков сигнал 3 минути разцъкване и една минута почивка, защото така са рундовете. По едно време треньорчето ни накара да танцуваме три минути танго по средата на един висок ринг, хванати за ръце и с цел да усвоим стойката пристъпваме напред-назад - наляво-надясно. Разбира се, че се огледах, но никой не ни обръщаше внимание. А пък по едно време треньорчето ни пита дали сме тренирали нещо преди това и каза за мен:
- Тоя е тренирАл нещо.
Явно е добър, щом разбра, че съм нинджа по рождение.
Интересно е, че започнахме с ляв прав. Като потанцувахме и попристъпвахме тромаво в опити да усвоим правилното придвижване в стойка, треньорчето каза:
- Айде сега още три минути еди какво си (забравих) и после започваме ляв прав.
- Бохо, после почваме ляв прав... - повиших глас аз, защото Бохо беше настрани и не знаех дали е чул.
Тогава треньорчето ни събра и ни каза:
- Ще чупиме ли носовете?
Бохо е много зле и му се върза, защото е имал някаква операция на носа и го пита как се чупят носовете. Треньорчето му каза, че ляга долу на гумата и го удрят с бухалката по носа или пък, защото аз съм му приятел, му бия една тупаница и готово.
После поясни, че се шегува и няма такива работи.
Аз обаче го питах дали всички са с трошени носове и той каза, че да. И аз го питах защо неговият тогава не ми изглежда счупен и той си натисна носа с показалец и носът му се залепи за лицето.

Встъпление (Интро)

Преди пет дни, в петък, се записах на кикбокс. Никога не съм тренирал такова, затова смятам да съм супер старателен и да започна от А, Б и В, а не направо да отивам на Ю и Я. От години исках да тренирам нещо организирано - още откакто ръката ми взе да се стабилизира след една операция. Досега съм ходил три пъти - в петък, събота и днес. Откривам в себе си голям ентусиазъм.
Това не е блог за спиране на цигарите.

Това е блог за кик бокс.